История на Втората световна война

Главната пречка по пътя на съюзниците, след като нещата се обръщат в тяхна полза, е една бариера, която те издигат сами — неразумното и късогледо искане на техните лидери за „безусловна капитулация“. То оказва най-голяма помощ на Хитлер да държи в ръцете си германския народ и изиграва същата роля за привържениците на войната в Япония. Ако ръководителите на съюзниците бяха достатъчно разумни да дадат някои гаранции в условията за мир, хватката на Хитлер върху германския народ щеше да отслабне много преди 1945 г. Три години по-рано пратеници на разрастващото се антивоенно движение в Германия уведомяват съюзническите лидери за плановете си да свалят Хитлер. Те посочват имената на много видни военни, които са готови да се присъединят към такъв бунт, в случай че получат някои уверения относно мирните условия на съюзниците. Но както тогава, така и по-късно не са дадени никакви гаранции и затова е естествено, че лидерите на антивоенното движение трудно могат да получат подкрепа за „скок в тъмното“.

Така „ненужната война“ е ненужно продължена и животът на още милиони хора е пожертван, а с настъпилия мир идват нова заплаха и нарастващ страх от друга война. Полза от ненужното продължаване на Втората световна война заради настояването за „безусловна капитулация“ на противника има само Сталин, тъй като то открива пътя за налагане на комунизма в Централна Европа.