Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Но ние бяхме извънредно предпазливи. Нека се молим на бога страховете ви да не са основателни.
— Не ме е страх за себе си, само за вас.
— И мен ме е страх само за вас.
— Обещаваме ли си тогава да останем в своя малък свят?
— Да. И ще се престорим, че той е истинският — единственият за нас.
— Ето там е Мишима, Анджин-сан — посочи тя отвъд последния поток.
Разпрострелият се нашироко укрепен град, зад чиито стени живееха сто хиляди души, почти не се виждаше от спусналата се ниско утринна мъгла. Стърчаха само няколко покрива и каменната крепост. От другата страна на града се виждаха планините, които се спускаха на запад до морето. Далеч на северозапад се Издигаше великолепният Фуджияма. На север и изток планинската верига сякаш се домогваше да достигне небето.
— А сега?
— Сега Йошинака трябва да намери най-оживения хан на разстояние десет ли. Ще отседнем в него за два дни. Най-малко толкова време ми трябва, за да си свърша работата. Гьоко и Кику-сан междувременно ще ни оставят.
— А след това?
— След това ще продължим. Какво ви подсказва интуицията за Мишима?
— Че тук е благоприятно и безопасно. А след Мишима накъде?
Тя махна на североизток, но без особена увереност.
— После натам. Има един проход, който се вие нагоре през планините към Хаконе. Тази част е най-уморителната от целия път Токайдо. След това ще се спуснем към град Одавара, който е много по-голям от Мишима. Разположен е на морския бряг. А оттам до Йедо е Само въпрос на време.
— На колко време?
— Няма да ни стигне.
— Грешите, любов моя. Време имаме колкото ние искаме.
Глава четиридесет и шеста
Генерал Тода Хиромацу прие личното послание, което му връчи Марико. Счупи печатите на Торанага, който разказваше накратко за случилото се в Йокосе, потвърждаваше решението си да се подчини, заповядваше на Хиромацу да охранява границите и проходите към Кванто от всеки нашественик до неговото пристигане, но да препрати незабавно всеки вестоносец от Ишидо или от изток, и даваше указания какво да прави с християнина-отстъпник. Старият воин уморено прочете още веднъж свитъка.
— Сега ми разкажете всичко, което видяхте или чухте в Йокосе. Всичко, което се отнася до господаря Торанага.
Марико се подчини.
— А сега ми кажете какво според вас се е случило.
Тя отново се подчини.
— Какво стана между вас и сина ми по време на ча-но-ю? Тя му разказа всичко най-подробно.
— Значи, синът ми твърди, че Торанага-сама ще загуби? Преди втората си среща с Дзатаки?
— Да, господарю.
— Сигурна ли сте?
— О, да, господарю.
В стаята, намираща се високо в главната кула на крепостта, която стърчеше над целия град, се възцари мълчание. Хиромацу стана и се приближи до тясната амбразура в дебелата каменна стена, хванал меча си с две ръце. Страшно го боляха гърбът и ставите.
— Нищо не разбирам.
— Моля, господарю?
— Не разбирам нито сина си, нито нашия господар. Та ние можем да смажем всички армии, които Ишидо е в състояние да изкара на бойното поле! А колкото до решението му да се предаде…
Тя си играеше с ветрилото, загледана във вечерното небе, което бе изпъстрено със звезди и радваше погледа. Хиромацу я огледа.
— Добре изглеждате Марико-сан, по-красива от всякога. В какво се крие тайната ви?
— Нямам никаква тайна, господарю. — Гърлото й внезапно пресъхна. Очакваше светът да се срине в краката й, но опасността премина, старецът се извърна и се загледа с проницателните си очи ниско долу в града.
— А сега ми разкажете какво се случи, откак напуснахте Осака. Всичко видяно, чуто или на което сте били свидетелка.
Когато свърши да говори, нощта бе напреднала. Разказа му всичко, освен докъде бе стигнала близостта й с Анджин-сан. Внимаваше да не прикрива колко го харесва, колко цени ума и храбростта му, както и доколко го уважава Торанага. Известно време Хиромацу продължи да ходи напред-назад, защото движенията облекчаваха болките му. Всичко съвпадаше с доклада на Йошинака и Оми и дори с тирадата на Дзатаки, преди да запраши към Шинано. Сега много от нещата, които преди не му бяха много ясни, намериха своето обяснение и вече разполагаше с достатъчно сведения, за да вземе добре обмислено решение. Някои от нещата, които чу, го отвратиха. Други го накараха да намрази още повече сина си. Можеше да си обясни подбудите му, но това не го оправдаваше. Останалата част от сведенията събуди в него омраза и възхищение към варварина.
— Значи, лично го видяхте как вади господаря от пукнатината?