Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
На мига простолюдието бе обхванато от нуждата да поразходи из Париж тези две отрязани глави и носителите на главите, следвани от стотина подобни на тях бандити, поеха, пеейки, по улица „Грьонел“.
В девет часа общинските служители, с глашатаите, с пристави и тръби, обявяваха на площада пред Пале Роаял декрета на Събранието и репресивните мерки, до които водеше всяко нарушение на този декрет, когато от улица „Сен-Тома-дю-Лувър“ излязоха убийците.
Това представляваше чудесна възможност за общината — колкото и да бяха строги мерките й, те никога нямаше да достигнат до висините на току-що извършеното престъпление. Събранието започваше да се събира. От Пале Роаял до манежа не беше далече. На новината й трябваше само един скок, за да избухне в залата.
Само че това вече не бяха един перукер и един инвалид, наказани свръх мярката за една почти колежанска щуротия. Това бяха двама добри граждани, които били заклани, защото препоръчвали на революционерите да уважават закона. Тогава Реньо дьо Сен-Жан д’Анжели се хвърли на трибуната.
— Граждани — каза той, — искам военно положение. Искам Събранието да обяви онези, които чрез индивидуални или колективни писания подтикват народа към съпротива, за престъпници, оскърбители на нацията!
Почти цялото Събрание стана на крака и по предложението на Сен-Жан д’Анжели обяви за виновни в оскърбление на нацията онези, които чрез „индивидуални или колективни“ писания подтикват народа към съпротива. И така, ето че вносителите на петицията станаха оскърбители на нацията. Това и се искаше.
Робеспиер беше скрит в един ъгъл на Събранието. Той чу обявяването на вота и изтича при якобинците, за да даде мнение какви мерки трябва да бъдат предприети.
Залата в клуба на якобинците беше пуста. Едва двайсет и пет-трийсет членове обикаляха из стария якобински манастир. Сантер беше там и очакваше заповеди от шефовете.
Изпратиха Сантер на Марсово поле, за да предупреди вносителите на петицията за заплашващата ги опасност. Той откри, че към двеста-триста души подписват петицията на якобинците върху олтара на родината.
Човекът от предишната вечер, Бийо, беше в центъра на това широко движение. Той не знаеше как да се подпише сам. Но като каза името си, заповяда да водят ръката му и се подписа като един от първите.
Качил се на олтара на родината, Сантер съобщи, че Събранието току-що е обявило за бунтовник всеки, който би посмял да иска свалянето на краля от престола, и заяви, че е изпратен от якобинците, за да оттегли петицията, съставена от Брисо.
Бийо слезе три стъпала и застана срещу знаменития пивовар. Двамата мъже от народа се изучаваха един друг. Те бяха символи на двете материални сили, които действаха в този момент: провинцията и Париж. Двамата признаха, че са побратими — бяха се били заедно при Бастилията.
— Това е добре! — каза Бийо. — Ще върнем на якобинците тяхната петиция. Но ще направим друга.
— И трябва само да донесете тази петиция при мен в предградието Сен Антоан — каза Сантер. — Ще я подпиша и ще накарам работниците ми да я подпишат.
И му протегна широката си длан, в която Бийо постави своята.
При вида на това могъщо братство, обединяващо провинцията и града, започнаха ръкопляскания. Бийо върна на Сантер неговата петиция и той се отдалечи, правейки на народа един от онези жестове на обещание и одобрение, в които народът не се лъже. Впрочем той започваше да опознава Сантер.
— Сега — каза Бийо — якобинците ги е страх, така да е. Щом ги е страх, имат пълното право да оттеглят петицията си, нека и това да е така. Но ние, ние, които не се страхуваме, имаме правото да направим друга.
— Да! Да! — извикаха множество гласове. — Друга петиция! Тук, утре!
— А защо не днес? — попита Бийо. — Утре! Кой знае какво ще стане от днес до утре?
— Да, да — извика множеството, — днес! Веднага!
Една група от по-забележителни хора се беше оформила около Бийо — силата има това добро качество, че е обичана, тя привлича.
Тази група се състоеше от депутати от корделиерите или от привърженици на якобинците, които, по-зле осведомени от своите шефове, бяха дошли на Марсово поле въпреки заповедта, отменяща идването им.
По-голямата част от тези хора носеха съвсем непознати тогава имена. Но те нямаше да се забавят да придадат на имената си различна известност.