Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Почти всяка заран, откакто бяха тръгнали, амбулантът го настигаше, яхнал едно от мулетата от фургоните, които тролоците бяха подпалили, и лицето му изглеждаше още по-тъмно заради дългия бял шал, вързан на главата му и провиснал на врата му. Пред Ранд той беше самото олицетворение на почтителността, но студените му нетрепващи очи правеха извития му като кука нос действително да прилича на орлов клюн.
— Милорд Дракон — започна той на заранта след нападението и отри потта от лицето си с вечно извадената носна кърпа, след което помръдна неловко върху старото седло, което беше намерил отнякъде за мулето. — Нали мога да ви наричам така?
Обгорените останки на трите фургона се стапяха в далечината на юг и с тях — гробовете на двама от хората на Кадийр и на много повече айилци. Тролоците бяха извлечени настрани и оставени на пустинните боклукчии — скимтящи същества с големи уши — Ранд не разбра дали са едри лисици, или дребни кучета; приличаха отчасти и на едното, и на другото — и лешояди с червеникави криле, някои от които продължаваха да кръжат високо във въздуха, сякаш се бояха от труповете.
— Наричай ме както си искаш — отвърна му Ранд.
— Милорд Дракон, тъкмо се бях замислил над това, което казахте вчера. — Кадийр се огледа, сякаш се боеше да не го подслушват, въпреки че Авиенда беше с Мъдрите и най-близките уши се намираха на петдесет крачки разстояние при собствените му фургони. Тъй или иначе той приглуши гласа си почти до шепот и нервно отри лицето си. Очите му обаче си останаха непроменени. — Това, което казахте, че познанието е ценно, защото то постила пътя към величието. Вярно е.
Ранд го изгледа продължително, без да мига.
— Ти каза това, не аз — отвърна той най-сетне.
— Е, може и аз да съм бил, но е вярно, нали, милорд Дракон? — Ранд кимна и амбулантът продължи шепнешком, а очите му отново зашариха да уловят някой скрит подслушвач. — И въпреки това в познанието може да се крие опасност. Да дадеш повече, отколкото ще получиш. Човек, който продава знание, трябва не само да държи на своята цена, но и да се предпазва. Нещо като уверения и подсигуровки срещу… враждебни реакции. Не сте ли съгласен?
— Да не би да разполагаш със знание, което искаш да… продадеш, Кадийр?
Дебелият мъж погледна намръщено към кервана си. Кейле беше слязла да повърви малко пеша въпреки усилващата се жега, покрила тлъстините си с бяло и с бял дантелен шал върху гребените от слонова кост, вплетени в грубата й тъмна коса. От време на време хвърляше резки погледи към двамата яздещи един до друг мъже и лицето й от това разстояние беше напълно неразгадаемо. Все пак изглеждаше странно толкова едра жена да върви така леко. Изендре се беше качила на капрата на първия фургон и ги наблюдаваше открито.
— Тази жена ще ми съсипе животеца — промърмори Кадийр. — Може би да поговорим пак по-късно, милорд Дракон, ако нямате нищо против. — Той сръга здраво мулето, препусна към челния фургон и се метна в движение на седалката на капрата със смайваща ловкост, след което привърза юздите на мулето за една желязна халка и двамата с Изендре се скриха вътре и повече не се показаха, докато не спряха за нощувка.
Върна се на следващия ден, както и още пъти, когато видеше, че Ранд е сам, и все намекваше за някакво знание, което можел да продаде на подходяща цена, стига да се уговорят нужните гаранции. Веднъж стигна дотам, че заяви, че всичко — убийство, измама, каквото и да е — можело да бъде опростено в замяна на знание, и изглежда, много се изнерви, след като Ранд не пожела да се съгласи с него. Каквото и да искаше да продаде, явно държеше на пълната закрила на Ранд за всякакво прегрешение, което можеше да е извършил някога.
— Не знам дали искам да купувам знание — казваше му Ранд често. — Винаги стои въпросът за цената, нали така? Възможно е да не мога да платя някои цени.
А първата вечер Натаил придърпа Ранд настрана. Огньовете бяха запалени и миризмите от гозбите се носеха сред ниските шатри. Веселчунът изглеждаше почти толкова нервен, колкото Кадийр.
— Какви неща само съм замислил за теб — каза той, попоглеждайки косо към Ранд. — За твоята история би трябвало да се съчини величествен епос. Преродения Дракон. Оня, що иде със Зората. Човек на кой знае колко пророчества в този Век и в бъдните. — Той придърпа наметалото си и цветните кръпки потръпнаха на лекия нощен полъх. Здрачът в Пустошта беше кратък; нощта и студът настъпваха бързо и заедно. — Как се чувстваш със своята предречена съдба? Трябва да го знам, ако ще съчинявам този епос.
— Как се чувствам? — Ранд огледа лагера и силуетите на Джиндо, щъкащи между шатрите. Колко ли от тях щяха да загинат преди всичко да свърши? — Уморен. Чувствам се уморен.