Мъглите на Авалон (Том 1)

— Ако позволиш, господарю Артур — намеси се Гауейн, — мога ли аз да окажа тази чест на братовчед ми Увейн?

— Та кой би бил по-подходящ от теб, братовчеде и скъпи приятелю? — отвърна Артур. — Ако и ти си съгласен, Увейн, така да бъде. Приемам те с радост сред рицарите на Кръглата маса и заради самия теб, и защото си заварен син на скъпата ми сестра. Сторете му място на масата, приятели, а ти, Увейн, можеш утре да се сражаваш редом с мен на турнира.

Увейн заекна от вълнение.

— Б… благодаря ти, кралю.

Артур се обърна усмихнат към Моргана.

— Аз ти благодаря за този подарък, сестро.

— Подаръкът е за мен, Артур — каза Моргана. — Увейн ми е като роден син.

С някакво озлобление Гуенхвифар забеляза, че на Моргана вече й личат годините — леки бръчки бяха набраздили лицето й, а в гарвановочерната коса имаше вече сребърни нишки. Но тъмните й очи бяха все така прекрасни. Говореше за Увейн като за роден син, и го гледаше като майка — с гордост и нежност. „Родният й син трябва да е по-голям от него… И така, Моргана, проклета да е, има двама сина, а аз си нямам дори осиновено дете!“

Моргана, седнала до Уриенс малко по-далеч на масата, почувства погледа на Гуенхвифар, насочен към нея. „Колко ме мрази! Дори сега, когато с нищо не мога да й навредя!“ Но тя не чувстваше омраза към Гуенхвифар; престанала бе дори да се измъчва заради женитбата си с Уриенс, защото съзнаваше, че по някакъв неведом начин този брак я накара да стане отново това, което бе някога — жрица на Авалон. „И все пак, ако не беше Гуенхвифар, сега щях да съм съпруга на Аколон, а вместо това сме изложени непрестанно на опасността някой прислужник да узнае тайната ни и да издрънка всичко на Уриенс с надеждата да получи награда…“ Тук, в Камелот, трябваше да внимават много. Гуенхвифар не би се спряла пред нищо, ако можеше да й създаде неприятности.

Щеше да е по-добре, ако не бе дошла тук. Но Увейн толкова настояваше тя да присъства на посвещаването му в рицарство, а той не помнеше друга майка, освен Моргана.

В края на краищата Уриенс нямаше да живее вечно — въпреки че понякога й се струваше, че е решил да надмине по дълголетие Матусалем44, а Моргана се съмняваше, че дори свинарите в Северен Уелс биха приели Авалох за крал. Ако само можеше да роди дете на Аколон, никой не би се усъмнил, че Аколон няма да царува достойно редом с нея.

Би рискувала — нали Вивиан бе почти на сегашната й възраст, когато роди Ланселет, а пък доживя да го види израснал мъж. Но Богинята не бе й пратила и най-бледа надежда, че някога би могла да зачене, и, честно казано, Моргана нямаше и особено желание. Увейн й бе достатъчен като син, а Аколон нито веднъж не бе я упрекнал, че не може да има деца — несъмнено сам съзнаваше, че ако Моргана роди, надали някой би повярвал, че детето е от Уриенс. Самата Моргана мислеше, че случеше ли се нещо подобно, ще съумее да убеди Уриенс в бащинството му — той й вярваше безрезервно, а освен това все още споделяше леглото й доста често — прекалено често според нея.