Кръв по снега
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-192-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Кръв по снега». Краткое содержание книги:
- Всеки има нещо за криене! - не се даваше Деян.
- Тогава си тръгваме - Климент се изправи. - Може би поведението ви ще се хареса на княз Стоймир. Сега той ще бъде главният виновник за провала на преговорите! Надявам се двамата му братя да нямат нищо против.
- Чакай, българино! - лицето на Деян се бе наляло с кръв, думите с мъка излизаха между стиснатите му устни. - Не съм казал, че няма да отговоря на въпросите ви.
- Така вече е по-добре. За всички - каза писарят и седна отново. До него Ратомир не можа да сдържи усмивката си, а жупанът му хвърли яростен поглед.
- Какво искате да знаете? И бездруго, щом пътищата станат проходими, си тръгваме от тази дупка!
- Беше ни казано, че... - обади се Ратомир.
- Няма значение какво ви е било казано! - грубо го прекъсна Деян. - Съгласих се да изчакаме един ден само защото снегът е затрупал всичко. Утре си заминавам. Питайте каквото искате и да приключваме по-бързо! -лицето на Деян се бе изпънало, очите му гледаха злобно.
- Кога пристигнахте в имението?
- Преди два дни. Дойдох по обяд. Венда пристигна малко след мен, последен се появи Мугел.
- Случи ли се нещо необичайно след това?
- Нищо! Като изключим лошите обноски на прислужниците. Но не се обиждам. Все пак не сме в столицата. В покрайнините е трудно да се намират добри помощници.
Сега бе ред на Ратомир да почервенее.
- Господарят Добрин едва ли ще остане доволен, като разбере това. Направихме всичко възможно да се чувствате удобно - каза той.
- Нито ти, нито господарят ти ме интересувате! - отговори жупанът. - Днес си придавате важност, но утре ще сте си пак същите мошеници, които изкарват пари по пътищата!
Разтреперан, Ратомир се изправи на крака.
- Чакайте! - вдигна ръце писарят. - Така няма да постигнете нищо. Нека престанем с обидите. Сядай, Ратомире!
Секретарят се подчини.
- Говорихте ли с Венда и Мугел, след като пристигнаха?
- Разбира се, че говорихме! Разменихме си някои клюки, кой как е пътувал, нищо важно. Не сме толкова глупави, че да разкриваме един на друг плановете си. Всеки имаше инструкции от господаря си какво да прави. Аз си имах мои, Венда - негови. Държеше се както обикновено - като надут глупав пуяк!
„Точно като теб!“ - помисли си Климент и изведнъж му се прииска да унижи по някакъв начин жупана .
- Някой по-проницателен сигурно би забелязал, че има нещо нередно. Но вие не сте...
Деян почервеня.
- Нямаше какво да забележа! Венда през цялото време стоеше в стаята си и пишеше писма.
- И не сте обсъждали предстоящите преговори? Не мога да повярвам!
- Казах ви вече! Той имаше свои планове, аз - мои. Бяхме решили тримата с Мугел да обсъдим позициите си, след като пристигнат българите, но това така и не можа да стане. По ваша вина!
Климент предпочете да не отговаря.
- Какво точно се случи на вечерята?
- Нищо особено. Банални разговори за вино, печено, лов... Накрая заговорихме за коне. Венда каза, че българските са най-бързи, за да могат да бягат по-добре от бойното после, братът на хана ви се засегна и скочи да се бие. Беше пиян като свиня!
- Какво стана после? - пропусна обидата покрай ушите си Климент.
Жупанът завъртя очи към тавана.
- Нищо! Прибрах се в стаята си и легнах да спя.
- Чухте ли нещо необичайно? Стъпки, гласове? И най-дребната подробност може да се окаже от полза.
Деян засука един от мустаците си.
- Не! Дойдох, измих се, съблякох се и си легнах.
- Близки ли бяхте с убития? - попита Климент.
- Близки? Ти подиграваш ли ми се, българино? Казах ти вече какво мисля за Венда! Той беше един надут самохвалко, който си мислеше, че много разбира от държавните дела и може да се меси в неща, за които си няма и представа. Също както господарят му Мутимир!
- Разбрахме, че сте се познавали като по-млади.
Деян премигна.
- Разбира се, че се познавахме! Не знам как е в България, но у нас благородниците се познават помежду си. Но това не означава нищо!
- Дори и женитбата му ли? И смъртта на жена му? -попита Ратомир.
За миг Климент помисли, че жупанът ще удари секретаря. Този път кръвта се отдръпна от лицето на Деян, ръката му се вдигна, но в последния момент сърбинът успя да запази самообладание.
- Това са стари истории - гласът му излизаше като от вулкан. Ясно личеше, че всеки момент може да избухне. - Нямате никаква представа за какво говорите!
- Ами тогава ни кажете - делово предложи Климент.
Деян ги изгледа криво, стана и започна нервно да обикаля из стаята.