Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 125
Перейти на страницу:

— Е, вече няма крак в никой лагер. Рано следобед някой я е посетил. Убил е вратаря, прислужницата и най-накрая самата Арела. Трябва да е плувала. В басейна има следи от кръв. Убиецът завлякъл и трите трупа в къщата, а после ги запалил заедно с всичко, което куртизанката е притежавала — лицето на Аристандър беше пребледняло от гняв.

— Съжаляваш, че не я арестува незабавно, нали?

— Да, трябваше да го направя, но онзи тлъст писар Хезиод обеща да ми разкаже нещо за нея. Спомена, че притежавал нещо интересно, дори много интересно.

— Ти не ми каза нищо за това.

— Не беше твоя работа.

— Аха, но сега вече е…

— Не, слушай — Аристандър се опита да бъде тактичен. — Очевидно Хезиод е изненадал убиеца. Той също е бил убит. Но най-добре ела да видиш сам.

Аристандър се отдалечи, давайки знак на Теламон да го последва. Лекарят нямаше избор. Хорът го понесе по бляскавите коридори. Пазачите в другия край се отдръпнаха. Групата слезе в градината. Другарите на Александър бяха вече там. Мургавият Птолемей с лукав поглед, грозно лице и сърдечна усмивка; русокосият Селевк с кръгло лице и непроницаеми бледосини очи; старият Парменион, едноокият любимец на бащата на Александър, Аминт и Хефестион. Стояха с чаши в ръце и обсъждаха нещо. Птолемей им подвикна, но Аристандър махна рязко с ръка. Птолемей изкрещя нещо за лошата компания на Теламон, но Пазителят на царските тайни вече се отдалечаваше по пътеката. Той поведе лекаря през един павиран двор към конюшните — дълги постройки от сив камък и покриви от тъмночервени плочи. Беше тихо, повечето коне бяха изведени на полето за упражнения. Аристандър влезе в една от пристройките. Хорът се струпа на вратата и запречи светлината, докато господарят им не нареди да се отдръпнат. Светилници осветяваха ужасната гледка. Теламон почувства, че му прилошава, когато погледна четирите трупа, овъглени и сгърчени, обгорели до неузнаваемост.

— Откъде знаеш, че това са Арела и останалите?

— Няма кой друг да е бил в нейната къща! — отвърна Аристандър. — Друг не би носил и нейните накити. А Хезиод имаше пръстен с печата на градски писар.

Той подаде на Теламон гъба, потопена в розова вода. Лекарят нареди да донесат светилниците по-близо.

— Кажи ми какво виждаш — попита мрачно Аристандър.

Теламон се опита да не размишлява, да не фантазира, а само да наблюдава и да съобщава. Огледа всичките четири трупа.

— Двама мъже, две жени — започна той. — Овъглени от изгаряне. Вероятно са били залети с масло, докато са лежали на твърд под. — Той обърна един от труповете и видя парчета изгорена кожа. — Подът е запазил гърбовете им. Трима са били удряни до смърт. Поне така смятам заради смазаните им черепи. Косата, очите, устните и носовете им са изчезнали, ушите са се сбръчкали, езиците са се стопили, но зъбите са сравнително непокътнати. По труповете е останала съвсем малко кожа. Пфу! — изсумтя Теламон и отиде до вратата. Облегна се на гредата и жадно задиша хладния следобеден въздух, преди да се върне да оглежда ужасните останки. — Три от жертвите са със смазани черепи. Един-два удара в слепоочието.

— Както в храма на Херакъл ли? — попита Аристандър.

— Точно така — съгласи се Теламон. — Но, от друга страна, съм виждал много подобни рани на бойното поле. При четвъртата жертва — той посочи трупа, чиято уста беше разтворена в смъртен вик — черепът е непокътнат. Бил е намушкан в гърлото или гърдите. Няма нищо друго. След като са били убити, са били полети с масло и обгорени от силен огън. Биха могли да бъдат хората, за които ги смяташ — Арела, прислужницата й, вратарят и писарят Хезиод.

— Погледни ги пак — настоя Аристандър.

Теламон се канеше да възрази, но въздъхна, вдигна уханната гъба към носа си и отново огледа труповете. Останките на Хезиод бяха ужасни — плътта се беше издула в мехури и сбръчкала, беше невъзможно да се разпознае лицето му. Ребрата се показваха през овъглената кожа. Теламон не забеляза никакво счупване. Странно, на тила на Арела се бяха запазили няколко златисти къдрици. Предната част на черепа й беше напълно размазана, а огънят беше подсилил ефекта от удара. Прислужницата беше ударена отдясно — липсваше цяло парче от черепа й.

— Била е ударена много силно — обяви лекарят. — Жесток удар, нанесен от човек, който си служи с дясната ръка — той клекна до нея. — Извъртяла се е, но е било твърде късно — черепът й е бил разбит, преди още да падне на земята.

Той отиде до трупа на вратаря, който също беше сгърчен и овъглен. Отпред и отстрани на черепа нямаше контузии или фрактури, смъртоносният удар беше нанесен отзад. Теламон внимателно го огледа.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)