Шерлок Холмс (Том 2) [bg]

— Да, постъпката наистина е странна. Много ви благодаря за всичко, което споделихте с нас. Ако успея да открия човека, ще ви се обадя. Да вървим, Уотсън!

— Накъде сега? — попитах, като излязохме от канцеларията на Форбс.

— Отиваме да поговорим с лорд Холдхърст, министър на външните работи и бъдещ министър-председател на Англия.

Имахме късмет да сварим лорд Холдхърст в кабинета му на „Даунинг стрийт“ и щом Холмс изпрати картичката си, незабавно бяхме поканени да се качим. Държавникът ни прие с присъщата му старомодна вежливост и ни настани да седнем в удобните кресла от двете страни на камината. Застанал на килимчето между нас със слабата си висока фигура, с острите, но благи черти на лицето си, с начупената, преждевременно побеляваща коса, той представляваше онзи не особено често срещан тип истински благородник.

— Вашето име ми е познато, господин Холмс — каза той с усмивка. — И, разбира се, излишно е да се преструвам, че не знам целта на посещението ви. В нашето министерство има само едно-единствено събитие, което би могло да привлече вниманието ви. Мога ли да ви попитам от чие име действате?

— От името на господин Пърси Фелпс — отвърна Холмс.

— А, моят злощастен племенник! Навярно разбирате, че тъкмо поради роднинството ни за мен е още по-невъзможно да го прикрия по какъвто и да било начин. Страхувам се, че този инцидент ще се отрази пагубно върху кариерата му.

— А ако документът се намери?

— Тогава би било друго, разбира се.

— Искам да ви задам един-два въпроса, лорд Холдхърст.

— С удоволствие ще ви осведомя за всичко, доколкото мога, разбира се.

— В тази стая ли дадохте нареждането за преписването на документа?

— Да.

— В такъв случай едва ли някой е могъл да ви подслуша?

— Това е извън всякакво съмнение.

— Споменавали ли сте пред някого, че имате намерение да дадете договора за преписване?

— Пред никого.

— Сигурен ли сте в това?

— Напълно.

— Е, добре, щом като вие не сте казали никому и господин Фелпс също не е казал никому, и никой друг освен вас не е знаел нищо по въпроса, значи присъствието на крадеца в стаята е било чиста случайност. Видял е удобен случай и се е възползвал от него.

Държавникът се засмя.

— Това вече е извън моята компетентност — рече той.

Холмс се замисли за миг.

— Има и един друг, много важен момент, по който бих искал да поговоря с вас — каза той. — Доколкото ми е известно, вие сте се опасявали от тежки последици, ако подробностите на този договор станат известни, нали?

По изразителното лице на държавника премина сянка.

— Да, много тежки последици наистина.

— Те настъпиха ли?

— Не още.

— Ако договорът е попаднал, да речем, във френското или пък в руското посолство, смятате ли, че щяхте да научите това?

— Да, щях да науча — отвърна лорд Холдхърст с мрачно изражение.

— Е, добре, след като са изтекли близо два месеца и половина, а не се е чуло още нищо, не би било неестествено да се предположи, че по някаква причина договорът не е попаднал у тях, нали?