Шерлок Холмс (Том 3) [bg]
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: Шерлок Холмс (bg) #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545287008
- Переводчик: Милена Попова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 3) [bg]». Краткое содержание книги:
Шерлок Холмс
— Че иска да си скрие почерка.
— Но защо? Какво значение има за него дали хазяйката му има бележка с неговия почерк? И все пак може да си прав. Но има и друго — защо бележките са толкова лаконични?
— Нямам представа.
— Това разкрива обещаващ простор за предположения. Думите са написани с обикновен тъп химически молив. Ще забележиш, че бележката е откъсната, след като е написана. Крайчето на буквата Н от САПУН липсва. Показателно, Уотсън, не мислиш ли?
— Предпазливост?
— Точно така. Явно е имало някакъв отличителен знак, някакъв отпечатък, който да издаде самоличността на този човек. И така, госпожо Уорън, според вас мъжът е среден на ръст, мургав, тъмнокос и с брада. На каква възраст ви изглежда?
— Млад, сър, няма повече от трийсет години.
— Можете ли да ми разкажете за някакви други отличителни белези?
— Говореше английски добре, но въпреки това ми се стори, че е чужденец заради акцента.
— Добре ли беше облечен?
— Много елегантно, истински джентълмен. В тъмни дрехи, които не се набиват на очи.
— Каза ли си името?
— Не, господине.
— Получавал ли е писма, идвал ли му е някой на гости?
— Нито веднъж.
— Но сигурно сутрин вие или прислужничката влизате в стаята му, за да почистите?
— Не, сър, той сам се грижи за това.
— Мили Боже! Това наистина е необичайно. Ами багажът му?
— Носеше само една голяма кафява чанта.
— Да, като че ли няма много, за което да се заловим. Значи казвате, че нищо не е излизало от стаята, абсолютно нищо?
Хазяйката извади от чантичката си плик за писма и изтърси на масата две полуизгорели кибритени клечки и угарка от цигара.
— Намерих ги в пепелника му тази сутрин. Донесох ги, понеже съм чувала, че умеете от дребни неща да правите важни заключения.
Холмс сви рамене.
— Тук няма нищо — каза той. — С клечките, разбира се, са палени цигари. Личи си по това, докъде са изгорели. За да се запали лула или пура, клечката ще изгори наполовина. Но… Я виж ти! Тази угарка определено е странна. Нали казахте, че господинът имал брада и мустаци?
— Да, сър.
— Нещо не разбирам. Според мен само гладко обръснат човек може да е изпушил тази цигара. Струва ми се, Уотсън, че дори твоите скромни мустаци биха се опърлили.
— Цигаре? — предположих.
— Не, не, има следи от устните. Предполагам, няма начин в жилището да има двама души, нали, госпожо Уорън?
— Не, сър. Той яде толкова малко, че често се питам как не умира от глад.
— И така, смятам, че трябва да почакаме, докато не се появи нещо ново. В края на краищата вие нямате от какво да се оплачете. Получили сте си наема, а наемателят, макар и странен, не ви създава неприятности. Плаща ви щедро, така че, ако предпочита да се спотайва, това не ви засяга пряко. Няма никаква причина да нарушим усамотението му, докато не ни даде основание да смятаме, че върши нещо нередно. Поемам случая, ще продължавам да го следя. Ако се случи нещо ново, уведомете ме и знайте, че в случай на нужда можете да разчитате на помощта ми.
— Несъмнено има някои интересни моменти, Уотсън — отбеляза Холмс, след като хазяйката си тръгна. — Разбира се, случаят може да се окаже банален, плод на ексцентричност, но може и да излезе много по-сериозен, отколкото изглежда на повърхността. Първото, което прави впечатление, е очевидната вероятност човекът, който в момента пребивава в жилището, да не е същият, който го е наел.
— Кое ти дава основание да мислиш така?
— Дори да изключим угарката, не ти ли се вижда многозначително, че единственото излизане на наемателя е веднага след като е наел жилището? Върнал се е — някой се е върнал, — когато не може да го види никой. Нищо не доказва, че излезлият и завърналият се са едно и също лице. И още нещо — мъжът, наел жилището, говори добре английски. Другият обаче пише „кибритена кутия“ вместо простото „кибрит“. Предполагам, че е извадил думата от някой речник, където тя е била в този вид. Може би лаконичният стил цели да скрие слабото владеене на английски. Да, Уотсън, има сериозни основания да подозираме, че наемателят се е разменил с друг човек.
— Но с каква цел?
— Точно в това е въпросът. Съществува една доста очевидна следа, по която да тръгне разследването.
Той взе дебелата папка, в която ден след ден залепваше колонките за обяви от различните лондонски вестници.