Последните оцелели: Изгубени завинаги [bg]

- Ще започнем е 14 Ж- реши Алекс. - Не знам дали изобщо са се върнали вкъщи. Ще звъннем на звънеца и ще изчакаме една минута, преди да си отключим сами. Ако те ни отворят, направи сладка усмивка и се извини за недоразумението. После ще слезем по стълбите до 11 Е. Разбрахме ли се?

- Наистина ли мислиш, че съм сладка? - попита Джули, докато се качваха в асансьора.

- В сравнение с мен. И може би с Карлос.

Джули се изкиска. Алекс осъзна, че тя не се беше смяла от заминаването на Бри.

В коридора на четиринайсетия етаж пустееше.

Алекс и Джули закрачиха към апартамент 14 Ж. Алекс пожела сам да натисне звънеца. Чуха как той изсвири вътре, но не доловиха друг звук.

- Може ли вече да влизаме? - настоя Джули.

- Нека опитаме още веднъж.

Алекс не искаше да чука на вратата, тъй като другите хора на етажа щяха да го чуят. Изчака още трийсет секунди, които усети като цяла вечност, и след това отключи вратата.

Веднага усети, че апартаментът не е бил използван от известно време. По мебелите се забелязваше тънък слой прах, а въздухът беше застоял и горещ.

- Ехо? - изрече високо Алекс.

Не последва отговор.

- Сега? - попита Джули.

- Сега - кимна Алекс и влязоха в кухнята.

Алекс мигновено се впечатли от красотата на кухнята, макар да знаеше, че не е особено редно. Явно помещението е било ремонтирано наскоро. С изненада откри колко по-голям беше апартаментът от техния, по-проветрив, по-светъл. Една и съща сграда, но напълно различен начин на живот.

Ала все пак Алекс беше жив, както и брат му и сестрите му. Кой знае какво бе станало с хората от 14 Ж?

Алекс отвори хладилника и беше посрещнат от миризмата на загниващи плодове и зеленчуци.

- Няма ги - обяви той. - Да вземем всичко от шкафчетата.

- Всичко? - не можеше да повярва Джули. - Виж, Алекс, има бисквитки!

Алекс се усмихна.

- Грабвай бисквитките и всичко останало, - Погледна под мивката и откри кутия с найлонови торби за отпадъци. - Започвай да пълниш.

- Може би имат количка за пазаруване - предположи Джули. - Като мами.

- Къде биха я държали? - попита Алекс.

Джули припна към килера и след миг се появи със сгъваема количка в ръце.

Алекс започна да събира храната в найлоновите торби. Имаше консерви с риба тон, сьомга и сардина, два буркана херинга във винен сос, много кутии боб и супа - вярно, бяха му омръзнали последните две, но все пак бе благодарен за тях. Имаше буркани с артишок и палмово зеле.

- Гризини! - възкликна Джули. - Виж, Алекс. Фъстъчено масло. Виж всичките буркани и желета!

- Не вдигай толкова шум - скастри я Алекс, докато натъпкваше в торбата кутии със странно изглеждаща паста. Когато претърси долните шкафчета, откри два стека с по шест бутилки минерална вода, които постави на дъното на количката.

- Соленки - прошепна Джули, сякаш пред нея се бе материализирала самата Жана д’Арк. - Шоколадови бонбони!

На Алекс му се щеше богатите хора да ядаха повече консервирани зеленчуци и по-малко шоколадови бонбони, но трябваше да признае, че се радва на лакомствата. Забеляза пакет ориз и кутия зърнени закуски и ги прибра в чантата. Щяха да се хранят със странни неща, но поне щяха да се хранят.