Разкази с неочакван край [bg]

Момчето беше заинтригувано.

— Нека сега аз да опитам — на твоята ръка.

Той започна да рисува сини черти върху ръката на Дриоли.

— Лесно е — каза. — Все едно рисуваш с перо и мастило. Няма друга разлика, освен, че е по-бавно.

— Нищо работа. Готов ли си? Ще започваме ли?

— Веднага.

— Моделът! — извика Дриоли. — Хайде, Джози! — Сега той кипеше от ентусиазъм, крачеше из стаята, подреждаше всичко, точно като дете, което се готви за някоя вълнуваща игра. — Къде я искаш? Къде да застане?

— Нека застане там, до тоалетката. И да си разресва косата. Ще я нарисувам как разресва косата си, разпиляна по раменете й.

— Страхотно. Ти си гений.

Доста неохотно момичето отиде до тоалетката и застана пред нея. Носеше и чашата с вино в ръката си.

Дриоли изхлузи ризата и събу панталоните си. Остави само гащетата си, чорапите и обувките. Стоеше така насред стаята и лекичко се поклащаше, а дребното му тяло беше стегнато, с бяла, почти неокосмена кожа.

— Сега — каза той, — аз съм твоето платно. — Къде ще поставиш платното?

— Както винаги, на статива.

— Дръж се нормално. Аз съм платното.

— Тогава застани на статива. Където ти е мястото.

— Но как да го направя?

— Ти платно ли си, или не си платно?

— Платно съм. Вече започвам да се чувствам като платно.

— Тогава застани на статива. Не би трябвало да имаш проблеми.

— Наистина ми е невъзможно.

— Тогава седни на стола. Седни с лице към облегалката, за да може пияната ти глава да клюмне на нея. Хайде побързай, че смятам да започвам.

— Готов съм. Чакам.

— Първо — каза момчето, — ще направя обикновена рисунка. После, ако остана доволен от резултата, ще я татуирам отгоре.

Той взе широка четка и започна да рисува върху голия гръб на мъжа.

— Ой! Ой! — изписка Дриоли. — Чудовищна гъсеница ми лази по гърба!

— Не мърдай вече! Не мърдай! — Момчето работеше бързо, като нанасяше боята на тънка синя ивичка, за да не пречи после на татуирането. В момента, в който започна да рисува, той така дълбоко се концентрира, че превъзмогна дори и пиянството си. Нанасяше мазките с бързи и резки движения на ръката, като държеше китката неподвижна и за по-малко от половин час беше приключил.

— Добре. Това е всичко — каза той на момичето, което незабавно се върна на кушетката, легна и тутакси заспа.

Дриоли остана буден. Той гледаше как момчето изважда иглата и я потапя в мастилото. После усети острото гъделичкащо убождане, когато иглата прониза кожата на гърба му. Болката, която бе неприятна, но не и нетърпима, го държеше буден. Той следеше движението на иглата, наблюдаваше какви цветове мастила използваше момчето и се забавляваше като се опитваше да си представи какво се случва на гърба му. Момчето работеше с удивителна съсредоточеност. Изглеждаше изцяло погълнат от машинката и необикновения ефект, който постигаше с нея.