Загадката на Марголия [bg]

Смотолевих нещо за статистически изследвания, благодарих му и прекъснах връзката.

— Мисля, че ударихме на камък — казах на Алекс.

Той не си позволи да се обезсърчи. Въпреки липсата на напредък беше в добро настроение. По-късно открих, че е бил потърсен от потенциален клиент, който се интересувал от диаманта „Рордан“. В случай че сте от малкото хора в Конфедерацията, които не са чували за този диамант, ще ви кажа, че е бил носен от Анабел Кейшоун, и се смята за прокълнат. Той бе един от трите предмета в инвентара ни, официално класифицирани в тази категория. Подобна мистика вдигаше цената.

— Все още не сме изчерпали всички възможности — каза Алекс.

Предусещах какво ще последва.

— Какво ще правим сега?

„Ние“ в „Рейнбоу Ентерпрайзис“ си беше просто израз, нещо като декорация.

— Службата за проучвания не унищожава записите си — каза той. — Навярно ще е интересно да се провери дали семейство Уескот са докладвали за необичайни находки, особено през по-късните си мисии.

Започвах да се уморявам от цялата тази история.

— Алекс, ако бяха открили нещо, свързано с чашата, като Марголия например, не смяташ ли, че Службата за проучвания щеше да се задейства досега?

Той ми хвърли един от погледите си „имаш още много да учиш“.

— Смяташ, че четат докладите? Пък и нали стигнахме до извода, че ако са открили нещо, семейство Уескот са пропуснали да го споменат в доклада си.

— Да, смятам, че е доста добро предположение. А ти?

— Всъщност и аз мисля така. Но не можем да сме сигурни. Все пак съществува вероятността в докладите да има нещо, което да ни подскаже истината. Няма да навреди да погледнем.