Гейтуей I [Gateway]

— Е — каза Клара и се протегна, — смятам да се кача горе и да спечеля някой и друг долар в казиното. Ти ще дойдеш ли?

Поклатих отрицателно глава.

— Мисля, че е по-добре да се върна на работа, ако все още имам такава.

Целунахме се на входа на проходната шахта и се хванах за въжето нагоре. Когато стигнахме до моя хоризонт, протегнах ръка, тупнах я по крака и скочих. Настроението ми не беше много добро. Бяхме положили толкова много усилия да се убеждаваме един друг, че никой от обявените досега полети не обещаваше награда, която да оправдава риска, че почти повярвахме.

Не бяхме споменали обаче, че има и друг вид награди: премии за риск.

Трябва да си много закъсал, за да разчиташ на тях. Имаше случаи, когато Корпорацията определяше поощрителна награда от половин милион за екипаж, който да лети по курса на незавърнал се предишен екипаж. Техните аргументи са, че е предишния кораб може би се е случило нещо непредвидено — да е останал без гориво или нещо подобно и вторият кораб дори да спаси първия. (Голям шанс, няма що!) Разбира се, по-голяма е вероятността онова, което е погубило първия екипаж, да е все още там, готово да погуби и втория.

По-късно започнаха да предлагат по един милион, а след това и пет милиона за опити за промяна на курса след излитане.

Размера на наградата повишиха поради липса на доброволци за такива полети, след като нито един от тях не се завърна. Впоследствие съкратиха полетите поради голямата загуба на кораби и накрая съвсем ги преустановиха. От време на време Корпорацията пускаше по някое хибридно табло за управление, някой нов, по-бърз компютър, който да работи заедно с хичиянското табло. Тези кораби също не си заслужават риска. Хичиянското табло за управление сигурно е блокирано от съображения за сигурност. По време на полет курсът не може да се променя. А може би изобщо не може да се променя, без да се разруши кораба.

Веднъж видях едни хора, които се съгласиха да летят срещу премия за риск от десет милиона. Някакъв гений от основните акционери на Корпорацията бе измислил как да се транспортират наведнъж повече от пет души или еквивалентния им товар. Не знаехме как да построим хичиянски кораб, а никога не беше намерен по-голям. „Големият специалист“ бе решил, че тази пречка може да се преодолее, като се използва един петместен кораб като влекач.

От хичиянски метал построиха нещо като шлеп. Натовариха го с разни боклуци и го вързаха с въже към обслужващия модул. Включиха двигателя на модула (той е обикновен ракетен двигател с течно гориво).

Цялата операция наблюдавахме по пиезовизията. Видяхме как обслужващия модул издигна кораба, как въжето се опъна, а после се отпусна. Беше най-глупавата идея, която може да съществува.

След това, изглежда, включиха хичиянския двигател.