Човекът плюс [Man Plus]

Внезапно го връхлетя един спомен: времето, когато той и Дороти току-що се бяха оженили. Не, още не бяха женени; живееха заедно, спомни си той, и се опитваха да решат дали искат да свържат живота си законно. Бяха се отдали на източни масажи и трансцендентална медитация, изучаваха се взаимно по всички възможни начини, които им идваха наум; спомни си дъха на бебешко масло с едва доловима следа от мускус и как се смяха над инструкциите за втората чакра5: „Поемете дълбоко въздух с далака си и задръжте, след това издишайте, като леко поглаждате с ръце от двете страни на гръбначния стълб на партньора си.“ Така и не успяха да определят къде се намира далакът, а Дороти беше много смешна, като тършуваше из тайните кътчета на телата им: „Дали е тук? А тук? О, Родж, ти май не го приемаш на сериозно…“

Почувства как замайващата болка отново се надига в душата му и се отпусна на леглото си: Дороти!

Вратата рязко се отвори.

Вътре влетя Клара Блай, очите й блестяха върху красивото тъмно лице.

— Роджър! Какво правиш?

Той пое дълбоко въздух, преди да отговори.

— Какво се е случило? — Чуваше безизразния си глас; не беше останало много след всичко, което бяха направили с него.

— Всички записи подскочиха! Помислих си — дори не зная какво си помислих, Роджър. Но каквото и да беше, то ти причиняваше безпокойство.

— Съжалявам, Клара. Той я проследи с поглед, докато тя се наведе над мониторите край стената.

— Вече е малко по-добре — отбеляза неохотно. — Мисля, че сега е наред. Но какво, по дяволите, правеше със себе си?

— Притеснявах се.

— За какво?

— Къде се намира далакът ми. Ти знаеш ли?

Тя го погледна замислено за момент преди да отговори.

— Под най-долното ребро, отляво. Близо до сърцето. Малко по-ниско. Будалкаш ли ме, Роджър?

— Е, малко. Мисля, че си спомних нещо, което не трябваше, Клара.

— Моля те, не го прави повече!

— Ще се опитам. — Но мисълта за Дороти и Брад все още блуждаеше покрай съзнателните му мисли. Той продължи: — Само още нещо — опитвам се да затворя очите си и не мога.

Тя приближи и докосна рамото му с приятелско състрадание.

— Ще го направиш, сладур.

— А-ха.

— Не, наистина. Бях с Уили по това време и той беше много обезкуражен. Но успя. Между другото — тя се обърна, — сега ще ти изгася лампите. Утре сутринта трябва да бъдеш свеж като кукуряк.

— Защо? — запита Роджър подозрително.

— О, няма повече да те режат. Засега приключи. Брад не ти ли каза? Утре ще те свържат към компютъра заради медиацията. Ще бъдеш много зает, Родж, така че поспи малко.

Тя изключи осветлението. Роджър наблюдаваше как тъмното й лице се превърна в нежно сияние, приличащо на праскова.

Нещо му щукна:

— Клара? Ще направиш ли нещо за мен?