Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
— Не знам… — Всъщност, ако трябваше да си признае, беше обезпокоително, че изобщо си мисли за любене, при положение че всеки момент някой можеше да се появи.
— На това канапе? — прошепна напрегнато Паша. Погледите им се срещнаха.
Плътското желание, парещо и неустоимо, връхлетя Трикси като удар.
— Ами ако се върнат скоро? — прошепна тя с малкото остатъци от здрав разум при вида на толкова откровена похот.
— Значи трябва да побързаме! — Паша се надигна от стола и й подаде ръка.
— Не, не… Не тук! — Трикси също се изправи. Цялата трепереше. — Ела с мен! — Излезе в антрето и хвърли един бърз поглед наоколо. За миг сластната му усмивка заличи цялото й самообладание. Все едно вече беше влязъл в нея. Облада я разтапяща горещина. Зачервена и задъхана, тя осезателно чувстваше енергията му, докато прекосяваше набързо застлания с мрамор коридор.
По средата на стълбището той я вдигна на ръце с непринудена сила, вземайки по две стъпала наведнъж, въпреки допълнителната тежест. Когато стигнаха горе, попита кратко и тихо:
— Накъде?
— Божичко, Паша — поколеба се тя, изнервена до краен предел, чудейки се къде е най-малко вероятно да ги открият и обезпокоят. Всички стаи са толкова достъпни!
Чужд на подобни скрупули, той тръгна към първата врата, която видя.
— Тогава тук.
— Не!
Паша рязко спря.
— Това е стаята на Крис.
— А какво има на третия етаж?
— Стаите на Джейни и Кейт.
Паша си пое дълбоко въздух и го задържа, опитвайки се да бъде рационален.
— Ти накъде беше тръгнала?
— Мислех… за стаята на баща ми… В нея не влиза никой, но…
Дори и при обхваналата го възбуда, тази неволна проява на лош вкус го възпря на секундата.
— Къде смяташ да ме настаниш довечера?
— Под стаята на Джейни.
— Покажи ми я.
Всичко беше решено.
Глава 5
Следвайки напътствията й, я отнесе в една стая, забутана под стълбището на третия етаж. Двата големи прозореца гледаха към задния двор. Редици овощни дървета проблясваха в зелено на слънцето. Очевидно някога беше принадлежала на жена. Сега беше с поизхабени мебели, избелели килими, облицовани в дамаска на рози, столове и малко легло.
— Затвори вратата — прошепна Трикси с явно безпокойство.
Паша я остави на леглото, върна се при вратата и тихо я притвори. Понечи да завърти ключа в ръждясалата ключалка, но той не поддаде на усилията му.
— Постави отпред някакъв стол — подкани го Трикси, все още притеснена, но и обхваната от неудържим копнеж. — И побързай!
Паша вдигна поглед от стола, с който се канеше да подпре вратата, видя треперенето й и тази наситена с еротизъм гледка го порази повече от всички познати и обичайни изтънчени сладострастия в миналото му. Само след миг се озова при нея. Прегърна я, помилва нежно раменете, гърба, нежната извивка на шията й.
— Тук съм — зашепна той и започна да я успокоява като изплашено дете. — Тук съм.
— Нямаме време! — думите й вибрираха от възбуда и страх.
— Имаме време. — Паша вдигна глава, за да хвърли поглед през прозореца, провери отново стола при вратата, сложи я да легне и вдигна полата й, за да може да се пъхне между краката й.
— Аз съм толкова себична — отчасти заплаха, отчасти настойчивост, това изявление докосна устните му, когато се наведе да я целуне. Ръката й посегна към копчетата на панталона му.
— Аз съм с няколко обиколки пред теб! — Гласът му бе дрезгав, явно едва сдържаше плътското си желание. Отстрани пръстите й и бързо разкопча бричовете си. Само след секунда главата на пениса му погали вулвата й, отри се нежно в нея и след умоляващия го да побърза приглушен вик се плъзна вътре.
И двамата се почувстваха като току-що освободени затворници.
Леглото изскърца под разгорещения ритъм на ненаситната им страст. Бързина и нетърпение — това бе единственото, което изпълваше мислите им, експлодирали след мъчителното очакване през последните няколко часа.
— Паша! Леглото!
Тревогата в гласа й проникна през сластната мъгла, която го обгръщаше, и той си даде сметка за неприятното скърцане. Малкото легло явно не бе предназначено за мъж с неговите размери. Реагира моментално, като я обгърна с ръце и я претърколи на пода върху себе си. Изобщо не усети удара при падането.
Още едно преобръщане и легна върху нея. Повдигна я и обхвана седалището й, така че да посреща по-добре движението му. Дишането му се превърна в приглушено пъшкане. Разгорещена и трескава, с пола, омотана около кръста, Трикси посрещаше яростните тласъци, поемаше ти и копнееше за тях. Умираше за разкъсващата наслада, която й доставяха.