Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Командирът бе нов, от рода Арджил, известен с храбростта си по време на предишни нападения и с големия си опит, но не в Америка. Лекотата, с която един радиационен куршум можеше да вдигне във въздуха всеки психло, го бе накарала малко да ги презира в сегашното им положение. Освен това си имаше и свои проблеми.
Буквално тълпи хора от целия свят идваха със самолети като туристи и обикаляха лагера. Координаторите ги развеждаха наоколо и им показваха къде какво е станало. Бяха с различи цветове на кожата, говореха различни езици и общо взето бяха досадни. Всички до един искаха да видят жив психло. Повечето никога не бяха виждали такъв екземпляр, нищо че векове наред бяха живели под тяхно робство. Някои вождове и други величия получаваха от Съвета специално разрешение. А това означаваше допълнителни часовои, с каквито командирът не разполагаше; означаваше слизане долу в спалните помещения, където външни хора не трябваше да има; и в крайна сметка означаваше излагането на опасност на самите посетители, защото някои от психлосите НЕ БЯХА обновени.
Тъй че, командирът се зарадва на идеята. Излезе и огледа клетката. Очевидно бе възможно да се прекара ток в оградата — да, всъщност вече беше прекаран. Чудесно, по решетките можеше да се пусне високо волтов ток. Ако се постави защитна преграда отпред, за да не се приближават хората до решетките, най-после ще се отърве от глупавите обиколки из спалните помещения.
Освен това му се понрави идеята да си има „маймуна в клетка“. Това щеше да се отрази добре върху поведението на другите психлоси. Освен това ще бъде допълнителна атракция. Напълно нормално бе някой да поиска да се поправи и да изкупи вината си. Затова той накратко изложи въпроса на едно от заседанията на Съвета. Бяха заети с други неща и не му обърнаха особено внимание, освен това той пропусна да спомене, че става въпрос за Търл.
Техниците направиха проверка дали системата работи нормално. Токът лесно можеше да се прекъсне от конекторната кутия, прикрепена към един стълб. Издигнаха предпазна преграда, за да не пострада някой от тока.
Придружен от много часовои, Търл бе преместен в старата клетка на Джони и на двете момичета. Преливаше от радост, грижливо маскирана под скръбното му изражение.
— Ах, отново мога да гледам небето! — възкликна Търл. (Мразеше синьото небе на Земята сякаш бе отровен газ). — Но не трябва да се наслаждавам на това. Съвсем справедливо е да бъда затворен тук, изложен на всеобщи подигравки (беше научил още нови думи) и присмех. Заслужил съм си го!
И така Търл съвсем честно пое задълженията си. Хората се тълпяха, той гледаше разярено и подскачаше наоколо, зъбеше им се иззад стъклото на дихателната си маска. Децата пищяха и бягаха далеч от преградата. Беше чувал как някакви горили — зверове, които живеели в Африка — се бият по гърдите и той правеше същото.
Стана истински хит. Тълпите прииждаха, за да видят истински психлос, дори го замерваха с разни неща.
Бяха чували, че е връзвал Джони с каишка. Един ден младият Ларс го посети и през решетките му каза, че хората питат къде е каишката.
Търл сметна, че идеята е страхотна. След два дни при него влязоха петима часовои, сложиха му желязна каишка и верига и го завързаха за стария стълб.
Командирът на лагера бе щастлив и доволен. Но все пак каза на часовоите, че ако Търл прояви и най-малкия знак на неподчинение, веднага да го очистят.
Докато се кълчеше и ревеше, устата на Търл бе разтегната в усмивка. Планът му вървеше чудесно.
2
Джони захвърли настрана книгата и побутна обяда си, без да се е докоснал до него.
Мигновено застанал нащрек, часовоят пред вратата надникна през стъклото. Полковник Иван автоматично зае позиция за стрелба — шумът му заприлича на удар от граната.
— Изглежда безсмислено — каза на себе си Джони. — Просто безсмислено.
Другите се отпуснаха — явно не бе нещо спешно. Часовоят зае обичайната си поза, а полковникът продължи да бърше белите плочки.
Но Криси не се успокои. Джони много рядко ставаше раздразнителен, но от известно време насам, откак непрекъснато четеше книги — тя не можеше да чете, но книгите май бяха психлоски — с всеки изминат ден състоянието му се влошаваше.
Недокоснатият обяд я тревожеше. Беше еленово месо, задушено с диви билки, специално приготвено за Джони от леля Елън. Преди седмици тя се бе втурнала към старата база, успокоена и щастлива. Поздрави го и му каза, че за малко страховете й да се сбъднат, но слава богу, беше останал жив! Докато стоеше в стаята и му се радваше, тя видя с какво го хранят. Старото селище бе само на няколко мили от базата и леля Елън започна всеки ден да му носи любимите му ястия или лично, или ги пращаше по едно момченце. Трябваше само да се притоплят и да му се поднесат. Леля Елън или момченцето обикновено изчакваха, за да вземат обратно съдовете. Ако види, че храната не е побутната, щеше много да се разстрои. Криси си каза, че трябва или да накара часовоя да я изяде, или тя самата да хапне от нея. Щеше да бъде неучтиво да върне еленовото задушено непобутнато.