Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
47. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48. Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но — да се сбъднат Писанията.
50. Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53. И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61. Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62. Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
ГЛАВА 15.
1. Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.
5. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
6. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
7. Тогава беше затворен някой си, на име Вара̀ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
11. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара̀ва.
12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13. Те отново закрещяха: разпни Го!
14. Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара̀ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.