Нишките на съдбата
- Автор: Лем Арнет
- Серия: Mackenzie #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нишките на съдбата». Краткое содержание книги:
Тогава устните му се плъзнаха по бузата й, по слепоочието и чувствителното местенце на ухото й. Забързаното му дишане и топлият му език я запознаха с усещания, за които не бе и предполагала. Майлс целуна голото й рамо и едната й гърда. Зад себе си оставяше диря от невъобразими усещания по хладната и едновременно сгорещена кожа. Обсипваше с целувки гърдата, като се въртеше в кръг, без обаче да докосва връхчето. Сюизън мислеше, че ще умре, ако не я целуне и там, и то колкото се може по-скоро. Надигна подканващо гръдта си към него. Без повече отлагане той обхвана с устни щръкналото, болезнено възбудено зърно.
Младата жена онемя при едновременно нежния и груб допир на езика му.
— О, мили Боже — прошепна тя, когато мъчителната й нужда бе удовлетворена.
Точно когато мислеше, че ще изгуби съзнание, той се премести на другата гърда. Дразнеше със зъбите си нежното връхче, след което го успокояваше и смучеше с езика и устните си. Напълно безпомощна под опитните му действия, които предизвикваха у нея цял непознат океан от усещания, Сюизън почти не усещаше ръцете му, които се плъзгаха по закръглените форми на хълбоците й. Но когато Майлс я стисна здраво за задните части и я притисна към себе си, тя се върна отново към действителността.
— Желая те, девойче! — рече пресипнало, без да се отделя от гръдта й, той, а ръцете му я притискаха все така към пулсиращите му от страст слабини. — И ти също ме желаеш!
Тя се приближи още по-плътно към него, като повтаряше неспирно: „Да, да“.
Безкрайно внимателно младият мъж започна да съблича една по една дрехите й. Всеки път, когато някоя от тях политаше към пода, той прошепваше изпълнени с нежност слова и страстни любовни обещания, които намекваха за онова, което предстоеше да се случи. Възбудена до такава степен, че й идеше да крещи, Сюизън посегна към закопчалката на кожените му бричове. Дъхът му секна рязко и това бе достатъчно, да я окуражи да продължи в този дух, докато панталоните му не се свлякоха на пода.
При вида на възбудения му, твърд като стомана член, младата жена усети болка в долната част на корема си. Явно усетил желанието й, Майлс я привдигна на пръсти и допря гордото доказателство за страстта си точно там, където най-много се нуждаеха от него.
Сюизън отметна глава и се вкопчи в него, за да не падне. Усети прохладната меча кожа под себе си и топлината на Майлс — отгоре. Когато той се отдръпна, тя отвори очи с намерението да го умолява да се върне, но разбра, че той стоеше край нея и събуваше ботушите си.
Използва този миг, за да го огледа. На светлината на огъня от камината всички мускули и сухожилия на прекрасното му тяло изглеждаха бронзови… и непоносимо красиви. Повдигна очи към гърба му, който се разширяваше към раменете подобно на викингски щит и се стесняваше надолу към тънкия му кръст. Меките косъмчета по ръцете и краката му проблясваха, а движенията му, докато се събуваше, бяха сигурни и ловки.
В този момент имаше нещо толкова естествено и непретенциозно. Майлс Кънингам, нейният верен наставник, който я бе носил на раменете си, който я бе научил да щрака с пръсти, който винаги й бе носил подаръци от далечни земи, сега събличаше дрехите си и се готвеше да я люби. Той не бе вече крадецът, отнел богатството й, сега бе същият Майлс Кънингам, когото помнеше от детството си. Но щом младият мъж се обърна с лице към нея, всички спомени и размишления бяха забравени.
Когато легна до нея, Сюизън бе шокирана от вида на доказателството за неговото желание, което се издигаше гордо от покритите му с косъмчета слабини, подобни на разтопено злато.
— Не се страхувай — прошепна той, сякаш усетил тревогата й. Тъй като тя не отвърна, додаде: — Девойче?
Младата жена изпусна събралия се в дробовете й въздух и си наложи да отмести поглед от издутата му мъжественост и от очите му. Те се затоплиха от нежност, а в ъгълчетата им заигра удоволствие.
— Предполагам, че си девствена, девойче — усмихна се мило той.
Това бе по-скоро заявление, отколкото въпрос.
Сюизън усети, че се изчервява и отговорът заседна в гърлото й.
Топлите силни пръсти проследиха линията на раменете й и оттам тръгнаха нагоре по врата й. После устните му минаха по същия път. Допрял уста в шията й, в чувствителната вдлъбнатина зад ухото й, младият мъж промълви: