Фонтаните на рая
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фонтаните на рая». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли легендата? — попита и хвърли поглед към пасажера.
— Не! — отряза го късо Морган.
Изобщо не бе заинтересован, копнееше да се върне към прекъснатата дрямка.
— Златистите пеперуди! Те са душите на войните на Калидаса, същите от армията, победена при Якагала.
Морган изръмжа от липса на ентусиазъм с надеждата, че шофьорът щеше да разбере намека, но той безмилостно продължи:
— Всяка година горе-долу по това време те се отправят към планината и до една умират на склоновете й. Понякога успяват да се изкачат до половината и човек може да ги зърне от асансьора, но това е най-високото място, до което стигат. Което е късмет за вихара!
— Какво значи „вихара“? — попита в полусън инженерът.
— Означава „храм“. Ако го достигнат, следва, че Калидаса е победил и всички бхикус… тоест „монаси“ — ще трябва да напуснат. Такова е пророчеството! Написано е на каменна плоча, намираща се в музея „Ранапура“. Мога да ти я покажа!
— Някой друг път — каза бързо Морган и се намести пак на тапицираната седалка.
Но не можа да заспи в продължение на много километри, тъй като магията, която шофьорът му разкри, го преследваше като призрак.
През следващите няколко месеца си я спомняше от време на време — при събуждане или в труден момент. Потопяваше се за сетен път в златистата снежна буря, докато обречените милиони същества изразходваха напразно своята нищожна енергия, за да нападнат планината и всичко онова, което тя символизираше.
Дори и сега, в началото на своята кампания, образът го преследваше и му създаваше чувство за неудобство.
Глава 19. Край брега на езерото Саладин
„Почти всички компютърни симулации на алтернативната история стигат до извода, че битката при Туърс (през 732 година от нашата ера) била най-съдбоносната за човечеството. Ако Чарлз Мартел бе победен, ислямът най-вероятно е щял да реши вътрешните си проблеми, които го отслабвали, и щял да продължи нататък, докато завладеел Европа. В такъв случай вековете на християнско варварство са щели да бъдат избягнати, а Индустриалната революция е щяла да започне хиляда години по-рано, следователно досега щяхме да сме достигнали звездите, а не само най-близките планети…
Но съдбата се наложила по друг начин и армиите на Пророка се върнали обратно в Африка. Ислямът продължил невзрачното си съществувание и в края на двадесети век бил не повече от интересна археологическа находка. След това внезапно изчезнал…“