Земна светлина
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Земна светлина». Краткое содержание книги:
Проломът Хигинус е сред най-дивните чудеса на Луната. Простира се на триста километра, а тук-там ширината му достига пет километра. И не е съвсем точно да бъде наричан каньон, защото представлява поредица свързани помежду си кратери. Освен това е портата, през която хората се промъкнаха до заровените съкровища на Луната.
Садлър се насили да погледне в пропастта и този път не изтръпна. Струваше му се, че някъде в безкрая долу пълзят дребни буболечки сред ярки петънца, с които сами си осветяваха пътя. Подсмихна се, щом се сети, че сигурно така биха изглеждали хлебарки с фенерчета.
Но знаеше, че тези мъничета всъщност са огромните минни машини, разкопаващи дъното на пролома. Повърхността му беше учудващо гладка. Изглежда лавата се бе разтекла по него скоро след образуването му, за да се превърне в застинала каменна река.
Земята, почти право над него, осветяваше многокилометровата отсрещна стена, която се простираше наляво и надясно, докъдето стигаше погледът му. Понякога синьозелената светлина пораждаше изумителна илюзия. При всяко рязко завъртане на главата изглеждаше, че се взира в гигантски водопад, изливащ се неспирно в лунните недра.
До стената се издигаха и спускаха кофите с руда на невидимите си от такова разстояние въжета. Садлър ги бе виждал отблизо и знаеше, че са двойно по-високи от него. Но оттук приличаха на наниз мъниста, както са понесли товара си към пречиствателните инсталации. „Жалко, че в рудата имаше само сяра, кислород, силиций и алуминий — помисли си Садлър. — Щяхме да извлечем повечко полза от по-тежки елементи.“
Все пак беше дошъл тук по работа, а не да зяпа като безгрижен турист. Извади шифрованите бележки от джоба си и започна да обяснява докъде е стигнал.
Щеше му се този импровизиран доклад да е по-дълъг. Не можа да долови дали слушателят му остана доволен или се разочарова от пълната липса на ясни заключения. Другият помисли и промълви със съжаление:
— Бих искал да има с какво да ти помогна, но и ти си наясно колко не ни достигат силите. А положението се напича стремително… Ако ще става нещо неприятно, сигурно ще е през следващите десет дни. Нещо се мъти около Марс, обаче не знаем какво ни готвят, Федерацията довършва поне два кораба с твърде необичайни характеристики, затова предполагаме, че провеждат изпитателни полети. Уви, не можахме нито веднъж да ги снимаме отблизо. До нас стигат само непотвърдени слухове, които обаче наежват до скъсване на нервите момчетата от отбраната. Споделям тези неща с теб само за да си представиш по-добре обстановката. До никого тук не бива да стига и намек за това. Ако ти обаче чуеш подобни приказки, значи човекът разполага със секретна информация… Така, сега да си поприказваме за раздел А в твоя списък. Виждам, че си включил и Уогнъл, но според нас той е чист.
— Разбрах. Прехвърлям го в раздел Б.
— Браун, Льофевр, Толански… Никой от тях няма постоянни контакти в града.
— Уверени ли сте?
— Напълно. Прекарват свободния си ден тук в доста безгрижно разтоварване от напрежението… ясно ти е къде и с кого.
— Предполагах — засмя се и Садлър. — Просто ще задраскам имената им.
— Стигнахме и до склададжията Дженкинс. Защо толкова държиш да го разследваме?
— Нямам никакви улики срещу него. Но само той се възпротиви открито на официалната проверка, която уж извършвам.
— Добре, ще го наглеждаме. Той често идва в града, но си има чудесно оправдание — нали закупува дреболиите. Остават още пет имена, нали?
— Да. Ще бъда сериозно изненадан, ако се окаже, че нашият човек е един от тях. За Уилър и Джеймисън вече говорихме. Знам, че Маклорин подозира Джеймисън след пътешествието им в Маре Имбриум, но не му се връзвам. В края на краищата идеята е била на Уилър.
На Бенсън и Карлин се спрях, защото съпругите и на двамата са родени на Марс, а и те непрекъснато се дърлят с останалите, когато започват спорове за новините. Но Бенсън е електротехник в поддръжката, а Карлин е фелдшер… Нито имат особени възможности да предават информация, нито чак толкова силни подбуди. А и всеки би ги заподозрял.
— Така е… Искаме обаче да включиш в раздел А още едно име. Доктор Молтън.
— Молтън ли? — Веждите на Садлър се извиха учудено. — Има ли конкретни причини?
— Нищо интересно, само че няколко пъти е пътувал до Марс по работа и има много приятели там.
— Той никога не говори за политика. Два-три пъти го подкачих, темата обаче май му е безразлична. И според мен не се среща почти с никого в града. Погълнат е от работата си и в почивните дни се натоварва до пълно изтощение в атлетическия комплекс. Друго има ли?