Вечерните новини

Очите на Слоун се разшириха от изненада. Не бе очаквал, че отговорният редактор ще поеме инициативата в техния спор; обикновено не се правеше така.

— И какво иска от теб?

— По дяволите! Защо да не ти кажа всичко? — отвърна Лес след кратко колебание. — Той смята, че двамата сте на диаметрално противоположни мнения и никога няма да можете да се разберете. Затова иска да те уволня.

Водещият отметна глава и се разсмя.

— А той да остане? Та това е смешно!

— Така ли мислиш? — Председателят на телевизионната компания го погледна право в очите.

— Разбира се. И ти много добре го знаеш.

— По едно време, да. Сега вече не съм сигурен.

Пред тях изведнъж се отвори непозната територия. Чипингъм пръв стъпи на нея, но съвсем предпазливо.

— Виж какво ще ти кажа, Кроф. Вече нищо не е такова, каквото беше. Откакто телевизионните компании станаха собственост на корпорации, всичко се променя. И ти, и аз знаем много добре, че новите господари както на нашата, така и на другите телевизионни компании не одобряват голямата власт на водещите вечерните осведомителни бюлетини. Всесилните собственици и директори на корпорациите-майки искат да намалят тази власт. Освен това те негодуват срещу високите заплати на повечето от вас, които според тях не отговаряли на качеството на работата ви. Напоследък се споменава за почти секретни споразумения между босовете.

— Какви споразумения? — остро попита Слоун.

— Доколкото чувам, в скъпи клубове или в луксозните си жилища индустриалците се наговаряли: „Ще кажем на нашата телевизионна компания да не взима журналисти от вашата, ако и вие се съгласите да не привличате нашите. По такъв начин ще ограничим това непрекъснато увеличаване на заплатите и дори ще вземем мерки за намаляване на някои от по-високите.“

— Но това е заговор! Посегателство срещу свободното упражняване на професията! Подсъдимо е!

— Стига да можеш да го докажеш — напомни му Чипингъм. — Откъде ще намериш доказателства, ако споразумението е сключено на чаша питие в „Линкс Клъб“ или в „Метрополитан“, без да е документирано?

Слоун мълчеше и Чипингъм използва възможността да го вразуми.

— Така че сега не е моментът да се набиваме в очи, Кроф.

— Ти намекна, че Инсън имал вече предвид някого за моето място — рязко каза Слоун. — Кой е той?

— Спомена за Хари Партридж.

Партридж! Значи още веднъж се очертава да му стане съперник. Запита се дали Партридж е дал идеята. Отгатвайки сякаш съмненията му, Чипингъм добави:

— Очевидно Чък е подхвърлил идеята на Хари, който останал изненадан, но казал, че не е склонен. — И продължи: — О, Чък Инсън каза и още нещо. Ако се стигнело до избор между теб и него, нямало да се оттегли без съпротива. Заплашва лично да отнесе въпроса по-горе.

— Какво има предвид?

— Че ще говори с Маргот Лойд-Мейсън.

Крофърд Слоун избухна:

— С оная кучка! Няма да смее!

— Убеден съм, че ще го направи. А Маргот може да е кучка, но има власт.