Съдби в окови
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдби в окови». Краткое содержание книги:
— Направо не мога да повярвам, Колин. Искрено се надявам, че не си от хората, които щом веднъж вземат някакво решение, се придържат към него докрай, независимо дали впоследствие то се е оказало добро или лошо.
— Решението ми е правилно.
— Ти си направо смешен.
— Една съпруга не бива да се държи толкова непочтително със своя съпруг,
— Още не си ми съпруг, по дяволите! Ти си само най-неотстъпчивият най-твърдоглавият…
— В ъгъла има гардероб. Можеш да се преоблечеш зад него.
Лежаха един до друг в огромното легло. Синджан гледаше към тъмните, вонящи на плесен драперии. Колин наруши тишината.
— Братята ти ми харесват. Те са честни и добри приятели. А за роднини са направо превъзходни.
— Много мило от твоя страна, че казваш това.
— Не се цупи, Джоан.
— Не се цупя, само мръзна. В тази ужасна стая е влажно.
На него не му беше студено, но той по начало не беше зиморничав. Знаеше, че ако я притегли към себе си, за да я стопли, ще се люби с нея. А той нямаше намерение да променя решението си, особено след като братята й се намираха под покрива на неговия дом, за да напомнят за коварството му.
Той се надигна, протегна ръка и придърпа халата си, който бе оставил в долния край на леглото.
— Вземи, облечи това. Можеш да се увиеш в него. Така ще ти стане много топло.
— Трогната съм от щедростта ти, а логичната ти мисъл направо ме смайва.
— Заспивай.
— Да, милорд. Както пожелаете, както заповядате, както…
Той захърка.
— Чудя се защо Дъглас не поиска да види брачното ни свидетелство. Не е от хората, които пропускат нещо толкова съществено.
— Може и да го поиска. Искаш ли да се оженим утре, докато братята ти са на посещение в двореца? Оказа се, че Дъглас има приятел, който е майор там, и иска да запознае Райдър с него.
— Това е направо блестяща идея — отговори Синджан. — Колин?
— Сега пък какво има?
— Може ли поне да се държим за ръце?
Той взе ръката й в своята и усети, че пръстите й горят. Значи наистина е била премръзнала! Той си помисли за това, че бъдещата му съпруга е готова да направи едва ли не всичко, само и само да получи това, което иска. Ще трябва да внимава с нея.
— Харесваш ли пижамата ми?
— О, да. Мека е и ухае на теб.
Той не каза нищо повече. Тя продължи.
— Така, както си облечен с нея, си представям, че ме докосваш навсякъде…
В десет часа сутринта на следващия ден Колин и Синджан бяха венчани от един презвитериански свещеник, приятел на чичото на Колин — Теди, а не на баща му, който, както Колин й обясни, бил грешник във всяко отношение и съвършен негодник. Преподобният Макколи, останка от далечното минало, беше надарен с много повече коса от всеки друг старец на този свят, но най-вече се отличаваше с бързината, с която раздаваше брачни свидетелства и произнасяше речи, но в случая точно това беше най-важното. Когато ги обявиха за лорд и лейди Ешбърнхам, Синджан се втурна напред и каза:
— Най-после свършихме тази работа. Сега да предложа ли на братята си да видят брачното ми свидетелство?
— Не. Почакай. Искам да те целуна.
Тя застина в очакване на целувката.
— Ах! — той нежно обхвана брадичката й с ръка и повдигна лицето й към себе си. — Вече не си така настървена да те обезчестя, нали? Всичко беше игра. Но защо? — той се наежи и стисна брадичката й. — Сега разбирам. Толкова се тревожеше снощи Дъглас и Райдър да не разберат, че още не сме женени. Искаше да ме защитиш, нали? Искаше зестрата ти да премине в моите ръце.
— Не — каза тя. — Не е само това. Можех да съзерцавам голото ти тяло до самата си смърт. Дори ходилата ти са красиви.
— Винаги успяваш да ме изненадаш, Джоан. Понякога това ми харесва. Но не е толкова просто да лежиш гол в леглото и някой да те съзерцава. Ти какво ще направиш, ако си гола, а аз съм се надвесил над теб, готов да те сграбча?
— Не знам. Може би ще затворя очи. На пръв поглед е страшно, но не и противно все пак, поне не с теб.
Той се засмя.
— Бих искал още сега да направя нещо по този въпрос. Или най-много през следващия час. Но братята ти са тук и не мисля, че Дъглас ще приеме за любезно да те метна през рамо и да те понеса към спалнята. Остава да чакаме до довечера, Джоан. Тази вечер.
— Да — съгласи се тя и се надигна на пръсти с леко отворени устни. Той я целуна с леко докосване, както се целува леля, и я пусна.
Площад Аботсфорд беше само на петнадесет минути пеша от църквата, в която преподобният Макколи ги венча. Колин тъкмо беше казал на Синджан да спре и й показваше един стар паметник от времето на Джеймс IV, когато внезапно се чу свистене и един каменен отломък профуча досам главите им и поряза бузата на Синджан. Само миг преди това тя беше минала пред Колин и се бе навела да прочете полуизтрития надпис. Подскочи от удара и веднага се хвана за бузата.