Ян Бибиян на Луната
- Автор: Пелин Елин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ян Бибиян на Луната». Краткое содержание книги:
Тогава двамата се прибраха в машината и се вдигнаха пак. Ян Бибиян беше мрачен.
— Накъде? — попита Калчо.
— Къде назад?
— В царството на Ягага. За сбогом.
— Значи, ще се връщаме вече на Земята?
— Да, но нека се простим с гостоприемния Ягага.
Силата на суеверието
Шагада и Дагада чакаха с нетърпение завръщането на Ян Бибиян и бяха станали много нервни. Не ги сдържаше на едно място. Често излизаха и гледаха по небето да зърнат „Светкавица“ или да чуят нейния шум. Нощта прекараха безпокойни и тревожни, а на другия ден рано-рано, придружени от Магу, отидоха при пещерата, гдето щяха да слязат Ян Бибиян и Калчо, и останаха да чакат.
Те престояха там почти целия ден и когато, отчаяни, искаха да си тръгнат, защото скоро щеше да се стъмни, те видяха, че „Светкавица“ се зададе на хоризонта, пристигна бързо, направи няколко обиколки и се спусна близо при тях. Царските дъщери почнаха да подскачат от радост и весело да викат.
Ян Бибиян слезе пръв от машината. Шагада се спусна весело към него и го хвана за ръка.
— Е, как прекарахте по пътя? Вие сте видели много хубави неща, много хубави, много хубави! — почна да повтаря като на песен Шагада.
В това време слезе и Калчо. Дагада се спусна към него с радостни викове:
— Разкажете, разкажете ни скоро! Ах, с какво нетърпение ви чакаме! Мислехме, че няма вече да се върнете.
— Обиколихте ли навсякъде?
— Нали е хубава нашата Маха?
— Видяхте ли елмазената планина?
— Ах, това е едно чудо… На Ваха сигурно такова нещо няма.
Така питаха и разпитваха една през друга, оживени от радост, двете царски дъщери, а Ян Бибиян и Калчо едвам смогваха да им отговарят.
— Кое най-много ви харесва?
— Ще ви кажа кое най-много ни учуди — каза Ян Бибиян.
— Кое? — викнаха двете момичета отведнъж.
— Вашите свещени животни.
— Ао! — изпищяха царските дъщери и припаднаха изведнъж. После почнаха да се тръшкат на земята и да бръщолевят несвързано.
Магу се притече да ги свестява.
— Какво?… Какво стана? — запита изведнъж Ян Бибиян.
Магу не отговори. Той се заблъска по бедрата с дългите си ръце и само повтаряше:
— Ао, ао!…
И тия звукове, които произнасяше, наподобяваха виенето на куче…
— Какво? Какво стана? — почна да го дърпа Ян Бибиян.
— Онзи, който види свещените животни, не може никога да се жени. Забранено е. И всеки, който се допре до него, не може да се жени. Какво нещастие! — обясни бързо Магу.
Той повдигна и изправи двете момичета, които едва се задържаха на краката си. Те похлупиха лицата си с ръце и не смееха да погледнат към Ян Бибиян и Калчо.
— Магу, да бягаме, Магу, скоро да бягаме! — извика отведнъж Шагада…
Тя се спусна с високи и големи скокове на пневматическите си крака и почна да бяга с всичка сила. Дагада я последва. Магу отчаян се спусна подире им.
Ян Бибиян и Калчо останаха сами.
Те се погледнаха мълчаливо.
— Отървахме се… — рече Калчо.
— Да — каза Ян Бибиян мрачно.
— Ами сега?…
Ян Бибиян погледна небето, което беше вече добило съвсем гъст мастилен цвят, защото Слънцето бе залязло и нощта настъпила.
Към Земята
Там горе се подаваше тъмносиният огромен кръг на Земята. Ян Бибиян вдигна ръка и я посочи:
— Сега там, Калчо!… Да не се бавим повече! През тая тъмна бездна да потърсим нашия път за родината!
Калчо се развълнува. Червенина покри лицето му, очите му светнаха радостно…
— Хайде, качвай се! — рече Ян Бибиян.
Калчо скочи бързо на стълбата, полази по нея и се изгуби в тялото на „Светкавица“. Ян Бибиян го последва.
След малко голямото тяло на машината трепна и тя леко се отдели от твърдата повърхност на Луната, издигна се и се отправи към висинето.
Ян Бибиян отвори радиоапарата.
— Ало! Ало! Иа, Иа!.
Той не чака много. Гласът на Иа се обади.
— Вече тръгваме — каза Ян Бибиян.
— Чакаме ви с нетърпение — отговори радостно Иа. — Земята цяла ви чака! Бързайте, бързайте, бързайте!
Ян Бибиян даде най-голяма скорост.
Веднага усетиха, че напущат тънкия слой въздух, който обкръжаваше Луната, и потънаха в етера, в пустото междупланетно пространство.
Те летяха със страшна скорост и почнаха да преминават със светкавична бързина светли и тъмни пространства, унесени от една мисъл — Земята, Земята, Земята!
Те непрекъснато наблюдаваха нейния царствен вид, който постепенно се увеличаваше.