Жива душа
- Автор: Йершилд Пер Кристиян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Приматарова-Милчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жива душа». Краткое содержание книги:
Флинк драсва с пръст в долния десен ъгъл на стъклото между двама ни. За пръв път съзнавам, че имам табелка с име. Как ли са се забавлявали след последната електротерапия, когато известно време мислех, че се казвам Умник.
Флинк започва да прелиства папката. Тя е дебела, стотина-двеста страници. Пред погледа ми пробягват плътно изписани листа, кривите на електроенцефалограми, лабораторни резултати, шифри.
— Защо не откраднеш собственото си досие? — питам аз. — Тогава ще си независим от мен, от това, дали ще запомня детството ти.
Отначало Флинк се прави, че не ме е чул. Когато повтарям въпроса си, отговаря смутено:
— Ами не умея да чета. Знам само отделни букви.
Все мислех, че Флинк може да чете — какво прибързано заключение. Ако някой владее езика на жестовете, това, разбира се, далеч не означава, че умее да чете букви. Та нали неграмотният човек може да е много сладкодумен, а иначе да не знае да прочете дори собственото си име.
— Ако можех, щях да ти прочета цялото досие, Ипсилон.
— Радвам се, че не знаеш да четеш.
— Но имам една идея. Всеки път ще отмъквам по няколко листа и ще ги притискам към стъклото, точно срещу окото ти. Та ти четеш по-бързо от който и да е човек… Или ако искаш, ще опитам да извадя копия, които да вкарваш в четящото устройство.
— Четящото устройство го прибраха. Не бяха уверени дали ми се отразява добре.
— Тогава и аз не знам. Но ако побързаме, ще успееш да прочетеш две-три страници и сега?
— Ще те помоля нещо много важно, обещай, че ще направиш това, за което те моля.
— Разбира се.
— Искам веднага да слезеш в подземието и да върнеш папката на мястото й в металния шкаф.
— След като положих толкова усилия да я задигна?! Измислил съм вече и отлично скривалище: зад казанчето в тоалетната.
— Върни я. Ще забележат, че е изчезнала!
— Кой ще заподозре мен, глупавата маймуна!
— Моля те.
Флинк е огорчен. Съкрушен, той прелиства папката като пачка банкноти, които изведнъж са се оказали почти без стойност.
— Да можех да разбера поне защо?
— Защото това е непосилно за мен — казвам аз. — Връщане назад няма. Непосилно ми е да се занимавам с един живот… Може би имам деца, Флинк. Но не желая да знам. Нямам сили. А и по-нататъшното ми съществуване тук зависи от моето усърдие. Замислял ли си се какво ще стане, ако професорът разбере, че съм си завирал носа в досието? Пак ще ме подложат на електротерапия.
Флинк се оживява и сменя темата на разговора, мигом забрави разочарованието и отново е въодушевен:
— Знам за какво искат да те използват!!
Откъде ще знае Флинк? След като не може дори да чете.
— Благодарение на теб ще се създаде прецедент!
— Какъв?
— Ако не беше попаднал тук, щеше да си вече мъртъв, нали? А ако се грижат добре за теб, може да живееш още осемстотин години?!
— Да речем.
— Не разбираш ли, Ипсилон: за науката ти си нещо като игра на бинго! Пряка, практическа полза няма, но благодарение на теб се създава прецедент. Ти доказваш, че ако науката вложи достатъчно средства, смъртта не е непреодолима. Или най-малкото може да бъде надхитрена с цели осемстотин години! Нали вие хората точно това очаквате от науката: обещание, че костеливата жена с косата може да се държи под ключ!
— Хубава теория, Флинк…
— Гениална! Признай.
— Но погрешна. Ами електротерапията срещу паметта ми? Ами езиковите упражнения? Ами притесненията, щом коефициентът ми на интелигентност започне да спада? Ами тези скъпи антени? Ако работата беше просто да се покаже, че е възможно да се поддържа живот в мозъка, щяха ли да рискуват живота ми с разни сложни операции. Грешиш, Флинк.
— Извинявай. С горчивина признавам, сложи ме на място, и ми е болно, като виждам, че умът ми не сече като твоя…
— Мисля, че ми се готви нещо много специално. Прекалено скъпо струвам, за да бъда просто цирков номер. „Биомаш“ е тежка фирма — с капиталовложенията си преследва нови приходи.
Флинк капитулира пред логиката на свободния пазар, стисва зелената папка под мишница, кимва и излиза с тромава походка.
Има и други обстоятелства, които подкопават теорията на Флинк. От известно време ми дават кортизон, в малки дози. Отначало не обърнах внимание. Но когато започнах да се чувствам подпухнал, да страдам понякога от необяснимо безпокойство, а и от кошмари, поставих въпроса пред визитацията. Да, давали ми кортизон, хормони от надбъбречната жлеза. Защо? В отговор последваха недомлъвки. Само че ме подценяват: мисля, че готвят някакво присаждане. За да го осъществят, трябва да потиснат имунната ми защита.