Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)
- Автор: Кехо Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)». Краткое содержание книги:
Последните тридесет години Джон Кехоу се занимава с преподаване. Понастоящем той живее със съпругата си на северозападното крайбрежие на Тихия океан, продължава да издава книги и да изнася лекции.
Нашето тяло е чудотворен самоизцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.
Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия към различните си части, където те са необходими. Всичко излишно се изхвърля и отново процесът е автоматичен. Не е необходимо да мислите за това или да давате насоки. Ако си счупите ръката, вие отивате на лекар и той я излекува, вярно е, нали? Не, не е вярно. Нито един лекар досега не е излекувал пациент със счупена ръка. Лекарят може да намести костите и да гипсира ръката, ако е необходимо, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупените кости.
Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвърждавайте пред себе си: „Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм“.
Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.
Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или „предмет“, а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:
Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак, тумор), откъдето следва, че ги приемаме като предмети (тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: „Госпожо Джоунс, вашият малчуган «шаркува»“ или „Госпожо Бейкър, вие изглежда «туморувате»“. По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край.
Определено подходът на д-р Елербрук е един по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между „истинска“ опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.
Този феномен дълго време е наблюдаван в областта на зачеването. При един бостънски проект например, било установено, че 60% от жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома на внезапната детска смърт или още наричан „смърт в люлката“, помятат. Докладът призовавал жените, които са загубили дете, „да изчакат, докато организмът престане да усеща толкова силно скръбта“. А колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновят? А след това не минават и месеци, и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца.
Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояния като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени „стаи на смеха“, пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.