Двойна радост

Облечена в халата от червено кадифе, Кори стоеше до прозореца на хижата и наблюдаваше огрените от луната снежни хълмове на Върмънт, където бяха решили да прекарат първата си истинска Коледа. Съпругът й настоя също така това да бъде и вторият им меден месец.

Тя се обърна и се приближи към Спенс, който все още спеше. Наведе се и го целуна по челото. Оставаше малко до изгрева. Той я беше любил, докато и двамата не се изтощиха до смърт. Ала днес бе Коледа и Кори изгаряше от нетърпение той да отвори подаръците си. Спенс й правеше подаръци през цялото време, а тя пазаруваше с месеци, за да намери подходящите за него.

Той се усмихна.

— Защо си будна? — попита я, без да отваря очите си.

— Вече е Коледа. Искам да ти дам подаръка. Нали не възразяваш?

— Разбира се, че не — рече той през смях и я дръпна върху себе си.

— Не това е подаръкът ти — информира го тя, като подпря лакти на гърдите му, докато той разтваряше халата й. — Вече получи този.

— Ще ми хареса да имам два еднакви — настоя той и започна да гали гърдите й.

— Две Коледи и два медени месеца за една година — отвърна тя, а смехът й секна, когато той докосна гърдите й с език. — Всичко ли ще правим двойно?

Отговорът на този въпрос се появи девет месеца по-късно в рубриката „Рождени дни“ на списание „Пийпъл“: