Осем

— Остани! — помоли я Хърманолд, искрено притеснен. — Никак не ми се иска да пропуснеш играта на века.

— Да не говорим, че репортерите, на които си се обадил, ще бъдат много разочаровани, ако не съм тук, както си им обещал. Нали, Джон, мили? — Тя отпи отново, а лицето на Хърманолд порозовя.

Използвах възможността, за да се вмъкна в разговора:

— Мъжът, когото видях горе, това ли е Фиск?

— В игралната зала ли? — попита уплашен Хърманолд. — Надявам се да не е бил той. Би трябвало да си почива преди двубоя.

— Който и да беше, ми се видя много странен — признах аз. — Влезе и започна да се разпорежда с работниците и да ги кара да местят мебелите…

— Господи! — въздъхна Хърманолд. — Фиск трябва да е бил. Последния път, когато имах нещо общо с него, винаги, щом вземеше противникова фигура, искаше някой човек да стане и да изнесат стола му от стаята, за да се поддържат „равновесието и хармонията“, както казваше. Мрази жените и не обича да ги вижда в залата, където играе… — Хърманолд погали ръката на Лили, ала тя се отдръпна.

— Може би затова ме помоли да си вървя — предположих.

— Така ли? — попита Хърманолд. — Това е нечувано. Ще се наложи да поговоря с него преди началото на мача. Някой трябва да му обясни, че не може да се държи както едно време, когато беше звезда. Повече от петнайсет години не е участвал във важен турнир.

— Петнайсет ли?! — възкликнах. — Трябва да е бил на дванайсет, когато се е оттеглил. Мъжът горе беше млад.

— Така ли? — учуди се Хърманолд. — Кой може да е бил?

— Висок, слаб, много блед. Привлекателен, но с излъчването на буца лед…

— А, това е Алекс — разсмя се Хърманолд.

— Алекс ли?

— Александър Соларин — уточни Лили. — Нали тъкмо него искаше да гледаш, миличка. Той е сензацията.

— Разкажете ми още нещо за него — помолих аз.

— Страхувам се, че не мога — отвърна Джон. — Дори не го бях виждал, докато не пристигна и не опита да се регистрира в турнира. Този човек е истинска загадка. Не се среща с хора, не позволява да го снимат. Фотоапарати и камери не се допускат в залата. Най-сетне по мое настояване даде пресконференция. Че за какво ми е, ако не мога да разглася присъствието му?

Лили го погледна, пламнала от омраза, и въздъхна дълбоко.

— Благодаря за питието, Джон — подхвърли тя и се наметна с пелерината.

Изправих се заедно с нея. Минахме през фоайето и тръгнахме нагоре по стълбите.

— Не исках да говоря пред Хърманолд — прошепнах, когато излязохме на балкона, — но искам да ти кажа, че този тип Соларин… Тук става нещо странно.

— Винаги е така — отвърна Лили. — В света на шаха се срещаш с хора, които са или загубеняци, или нещастници. Или и двете. Сигурна съм, че въпросният Соларин не е изключение. Не могат да понесат, че една жена участва наравно…

— Не ти говоря за това — прекъснах я аз. — Соларин не ми каза да напусна, защото искаше да се отърве от една жена. Твърдеше, че ме грози голяма опасност! — Бях стиснала ръката й и двете се бяхме облегнали на перилата. Гостите на долния етаж ставаха все повече и повече.