Шана
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шана». Краткое содержание книги:
Шана — жена с гореща кръв, готова на всичко, за да постигне мечтите си.
Рурк — мъжът способен да даде живота си, за да я притежава.
Спираща дъха вихрушка от драматични сцени на страст и гордост, на интриги и насилие. Но накрая любовта побеждава…
— Какво означава това? — раздразнена, Шана искаше да разбере и спря едва когато застана пред търговския агент на баща си. — Сигурно няма разумна причина, мистър Ралстон, да се третират годни мъже като свине. Махнете оковите!
— Но, мадам, не може.
— Не може? — повтори тя, без да вярва на ушите си и сложи под платото си ръце на хълбоците. — Навярно забравяте кой стои пред вас! Как си позволявате да ми противоречите?
— Мадам — смути се той. — Тези мъже…
— Не ми излизайте с лъжливи аргументи — отвърна тя остро. — Ако тези мъже могат да бъдат от някаква полза на баща ми, не трябва да бъдат бити, изтезавани и протрити до рани от оковите. Пътуването ще бъде достатъчно сурово изпитание за тях.
Слабият човек полуумоляваше, полупротиворечеше.
— Но, мадам, тук в пристанището не мога да махна веригите. Платил съм доста за тях от парите на баща ви, а повечето биха избягали при минимален шанс. Оставете ме поне…
— Мистър Ралстон! — Гласът на Шана бе твърд, но спокоен. — Казах да се махнат оковите. И то веднага.
— Но, мадам Бошан!
Изведнъж един от робите спря по средата, останалите се спънаха от него, оковите издрънчаха и се удариха един друг по кокалчетата на краката.
Един пазач се спусна и силно изруга.
— Тъпак такъв, хайде, напред! Да не мислиш, че се разхождаш в парка на Ковън Гардън.
Той вдигна камшика, за да удари окования мъж, но срещна погледа на Шана. Тя си свали качулката от лицето — но и робът се отдръпна и сви главата си в раменете, като че се страхуваше повече от нейния поглед, отколкото от всяка пръчка на пазача.
— Вие измъчвате собствеността на баща ми! — извика Шана на надзирателя и излезе вече напред, като че щеше да дисциплинира сама безсрамното момче. Ралстон сложи ръка на рамото й.
— Мадам, на тези мъже не може да се вярва! — Той бе истински загрижен, защото знаеше какво го очаква, ако се случеше нещо с дъщерята на „лорд“ Трейхърн. — Тези мъже са способни на всичко и просто така биха…
Шана се обърна към агента.
— Свалете ръката си от мен!
Ралстон кимна безпомощно и се подчини.
— Мадам, господин баща ви ми повери вашата сигурност и…
— Баща ми ще ви прокуди от Лос Камелос, ако научи как се отнасяте с тези мъже тука. Не ме вкарвайте в изкушение да му го обясня, мистър Ралстон!
Мускулите на лицето му трепнаха.
— След сватбата си мадам има вече бодли.
— Наистина — увери го Шана. — И те са остри. Внимавайте да не ви убодат.
— Питам се, мадам, защо сте враждебно настроена към мен. Не изпълнявам ли всяка заповед на господин баща ви?
— Прекалено добре — каза тя хапливо.
— В какво тогава греша, мадам?
— В начина, по който изпълнявате заповедите на баща ми, там ви е грешката — поучи го тя и гласът й стана рязък. — Ако имахте и следа от благоприличие.
Той сбърчи ехидно челото си:
— Като например починалия ви господин съпруг, мадам.
Тя с удоволствие би ударила по ухиленото му лице, у нея се надигна сдържана омраза към този мъж. Тя стисна зъби и хвърли поглед назад, където пазачът стоеше нерешително с отпуснати ръце. Робът, който предизвика кавгата със спъването си, изглежда се скри в тълпата от страдалци като него.
От кораба отекна вик през мъглата; капитан Дюпре дойде, тичайки но пътеката, и се отправи към Шана и Ралстон.
— Мон Дьо! Какво става? — питаше той. Той виждаше, че робите стоят притиснати един до друг, и се опита да проумее какво става.
— Вие там оттатък! — подтичвайки леко, той кимна на пазачите и извика: — Качете мъжете на борда, под палубата. Първият сержант ще ви покаже къде.
Виждайки Шана, по загорялото лице на капитан Дюпре се разля широка усмивка, с красив жест размаха триъгълната си шапка, украсена с пера, след което се поклони дълбоко.
— Мадам Бошан, палубата със сигурност не е място за дама, а още по-малко близостта с онези мръсници!
Последният роб тъкмо поставяше крак на кораба.
— Капитан Дюпре — започна Шана с добре пресметната свенливост в погледа и думите, — не мога да понасям гледката на тези вериги. И тъй като мъжете се намират вече на борда, ви моля да им махнете оковите и да се отнасяте човешки с тях.
Върховете на мустачките му се извиха при сърдечно топлата му усмивка.
— Мадам! На вас не мога да откажа нищо. Вашето желание се превръща за мен мигновено в заповед!
— Сър — изръмжа гласът на Ралстон. — Предупреждавам ви! Отговорността за тези мъже нося аз и аз заповядвам!
Капитанът предупреди с ръка.
— Мадам Бошан има право! Никой не би трябвало да носи окови! Освен това веригите нараняват кожата под влияние на солта, и ще минат седмици, докато заздравеят!