След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
— Дъра-бъра — два чадъра, млади ми нехранимайко! — сопна се старицата през смях и насочи върха на импровизирания бастун към Раелин. — А сега ни запознай, преди да си ме ядосал още повече!
Джеф галантно й се поклони и се зае да ги представи една на друга.
— Милейди, позволете да ви представя прелестната си съпруга, Раелин. — После се обърна към красавицата до себе си и с любяща усмивка улови ръката й. — Скъпа, тази чудесна вдовица е Абигейл Кларк, отколешна приятелка на семейството ми. Тя беше като майка за майка ми, Катрин.
Раелин направи грациозен реверанс пред възрастната дама.
— За мен е удоволствие, мадам.
— Не, момиче, удоволствието е изцяло мое — любезно я увери дамата. — От години чакам да видя коя ще си избере за жена този левент. Изглеждаш чудесно въпреки трудностите, които чух, че си преживяла наскоро. Позволи ми да те приветствам с добре дошла в Каролина, скъпа, и да се помоля Бог да се грижи за вас и да ви дари щастие и дълъг ползотворен живот.
Трогната, Раелин се осмели да целуне нежно повяхналите бузи на старата жена.
— Благодаря ви, госпожо Кларк. Искрено се надявам да оправдая очакванията ви.
Госпожа Кларк бързо примигна, за да скрие сълзите, събрали се в очите й. Като леко се покашля, тя се обърна и видя, че Бърмингамови са я наобиколили от всички страни. С искрена радост протегна ръка към Хедър и бързо я притегли към себе си.
— Толкова се радвам да те видя, дете мое! Не си идвала на църква поне няколко седмици. Боях се да нямаш някакви проблеми с бременността. Добре ли се чувстваш?
— О, да, разбира се, госпожо Кларк — увери я Хедър с лъчезарна усмивка. — Миналата седмица Бо беше малко болен, това е всичко. А и вие, разбира се, сигурно сте чула за неприятностите отпреди две седмици.
— Искаш да кажеш с господин Фридрих. — Старицата неодобрително зацъка с език. — Страшен негодник е той, знам аз!
— Заради него никой не можа да спи спокойно, докато всички не се прибраха у дома живи и здрави. Когато приключи цялата история, едва държахме очите си отворени. — Хедър дяволито погледна красивия си съпруг. — Преподобният Парсънс със сигурност щеше да си помисли, че църквата е нападната от крастави жаби, ако Брандън бе захъркал по време на литургия.
Устата на Брандън зейна така, сякаш беше изумен от думите й, а всички наоколо избухнаха в смях.
— Мадам, протестирам! Обвиненията ти са безпочвени, защото аз не хъркам!
Той я притегли към себе си, обгърнал с ръка раменете й, тя се отпусна в прегръдките му с ослепителна усмивка.
Колкото до Раелин, самата тя намираше проявите на привързаност между двамата й роднини за доста освежаващи. Дори се изкуши и тя да плъзне ръка в ръката на Джеф и да го погледне с любяща усмивка. Не си казаха нищо, но очите му се взряха питащо в нейните. А тя не можеше да намери думи, с които да обясни какво изпитва. Просто се радваше, че е част от прекрасното семейство Бърмингам.
Към края на септември Раелин трябваше да иде за последна проба на балната си рокля. Тъй като знаеше, че Нел ще работи в шивачницата на Фаръл, и то най-вероятно вече ще бъде заедно с новородения си син, Джеф реши да вземе предпазни мерки — тоест лично да придружи Раелин до града. Щом пристигнаха, той с облекчение узна, че Нел си е взела почивен ден, за да си напазарува. Него ако питаха, щеше му се момичето направо да напусне областта и повече никога да не му се мярка пред очите.
Мъже не се допускаха в пробните и Джеф нетърпеливо зачака Раелин да излезе оттам. За есента й бяха поръчали цял гардероб рокли и аксесоари и той вече се чудеше какво ще прави, докато Раелин изпробва всичките поръчани дрехи. Затова и остана много доволен, когато тя излезе от пробната, облечена в бляскавата си бална рокля. Пред възторжения му поглед жена му се понесе като фея към голямото огледало, което Елизабет й посочи.
— Затвори си устата — посъветва го Фаръл, ухилен до уши. Приближи се и застана до него. — За Бога, човече, ще ти се откачи ченето, ако зяпаш така!
— Прекрасна е! — въздъхна Джеф като замаян, докато погледът му обхождаше жена му.
— Разбира се, че ще е прекрасна — вметна моделиерът и суетно потърка ноктите си върху ревера си. — Нали аз съм я измислял.
Джеф, вдигнал вежди, изгледа косо приятеля си:
— Говорех за жена си, хубавецо.
Фаръл преднамерено превзето сви рамене.
— Е, и това е вярно. Дори е трудно да се каже коя от двете е по-красива. Както и да е, сигурен съм, че красотата на жена ти се подчертава още повече от моето творение. Тя има такова тяло, че би могла да придаде изящен вид и на най-обикновено наметало. Висока е, стройна, пристъпва като фея…