Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сърцето на амазонката
Сърцето на амазонката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сърцето на амазонката

Электронная книга - «Сърцето на амазонката». Краткое содержание книги:

Легендарният град в джунглата, обитаван от войнствени амазонки, чието съкровище е огромен червен диамант, може би е мит — но археоложката Джилиън Шърууд вярва, че ще го намери. Затова тя е готова да изтърпи всичко — даже Бен Луис — грубиян, хулиган с буен нрав, но… най-добрият водач по Амазонка. Джилиън го вбесява, защото не иска да му съобщи нито целта на експедицията, нито крайната й точка. А и двамата не знаят, че някои от спътниците им имат свои планове-куршум за водача и археоложката, съкровището за тях…
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 121
Перейти на страницу:

Лека-полека лицето на Бен грейна в усмивка. Мрачното настроение, което го гнетеше дни наред, изчезна в миг. Неизвестно защо Джилиън не се довери на тази сияйна усмивка. Щом Бен Луис изглеждаше толкова щастлив, сигурно си бе помислил нещо, което сигурно нямаше да й се хареса особено много.

Подсвирквайки си, Бен скочи на брега, като внимаваше да не попадне твърде близо до мачетето, което Дутра размахваше със смъртоносна сила. Джилиън току-що му бе казала много повече, отколкото си мислеше, и той едвам се удържа да не се засмее ликуващо.

Точно в този момент обаче се налагаше да разреши някои сериозни проблеми, затова се приближи до Кейтс с безизразно лице.

— Ела с мен — рече той и тръгна към другата лодка — далеч от Дутра. Кейтс неохотно го последва, а Рик се заклатушка подире им.

— Можеш ли да се справиш с Дутра? — рязко попита Бен. — Ако не успееш, ще го оставя при следващото спиране. Не мога непрекъснато да следя дали някой не ме дебне изотзад и същевременно да мисля за всичко останало, освен това ми писна да размахвам пистолет под носа му, за да го накарам да работи.

— Сигурно си забравил кой плаща пътя. Не ми пробутвай отново онези лайнарски лафове за „капитана на кораба“. — Кейтс си запали цигара и издуха дима в лицето на Бен.

— Точно тези лайнарски лафове трябва добре да ти влязат в главата. Щом не ти харесва как си върша работата, изчезвам, а ти се оправяй сам.

— Чудесно — изсъска Кейтс. — Махай се! Дутра познава джунглата и ще се справим и без теб.

Бен изсумтя.

— Тогава заслужавате да ви зарежа с него. Направете си една хубава разходчица, но те предупреждавам, че ако изобщо се върнете, ще бъдете с празни ръце.

— Ти така си мислиш, а всички ние добре знаем колко струва твойто мнение — заядливо подметна Рик.

Никой дори не го и погледна.

— Ще се оправим сами — уверено заяви Кейтс.

— Не и без Джилиън.

Кейтс сякаш си глътна езика, приятното му лице застина.

— Какво каза за Джилиън?

— Тя тръгва с мен. Да кажем, че не е очарована от Дутра.

— Че тя да не е във възторг от тебе, бе? — изрева Рик. — Смята те за пълна отрепка!

Бен си позволи да се усмихне снизходително.

— Да, но мисли, че съм добър в леглото!

Кейтс го изгледа с преценяващ поглед.

— Блъфираш, Луис!

— Какво те кара да мислиш така?

— Джилиън иска да открие онова място повече от всички ни, за да възвърне доброто име на баща си — каза Кейтс. — Няма да изостави такъв шанс, само защото я чукаш.

Рик се намръщи.

— Сестра ми ли? Това ми прилича на майтап. Джилиън не е съвсем в ред. Малко е смахната като дъртия.

Шърууд късаше нервите на Бен, но той продължаваше да не му обръща никакво внимание.

— Не е само заради това, разбира се — съгласи се той. — Ама я погледни Дутра — ако беше жена, щеше ли да тръгнеш някъде с него? Защо си мислите, че настоявах Джилиън да бъде на моята лодка? Просто тя категорично отказа да пътува в една и съща лодка с него.

Естествено, че блъфираше. Познаваше достатъчно добре Джилиън, за да разбере, че второто й име е „инат“.

Твърдо беше решила да открие древния град и Бог да е на помощ на онези, които се изпречеха на пътя й. Бен смяташе, че Кейтс и брат й я подценяват. Сега, след като бе станал свидетел на буйния изблик на гнева й и бе прочел хладната решителност в очите й, когато му показа пистолета, представата му за нея се бе променила напълно. Но му вършеше работа другите да я подценяват. Той небрежно сви рамене.

— Питай я, щом не ми вярваш!

— Ей, Джилиън! — извика Рик. — Вярно ли е, че Луис…

Бен отгатна какво възнамерява да изтърси тъпакът части от секундата преди думите да излязат от устата му и точно толкова трябваше на юмрука му да го улучи в корема. Дъхът на Рик напусна гърдите му със свистене и Бен го удари отново. Шърууд се стовари на колене и започна да повръща. Луис и Кейтс отскочиха назад.

Щом спазъмът завърши, Бен хвана Рик за ризата и грубо го изправи на крака.

— Вземи да изтрезнееш — посъветва го той с тон, не търпящ възражение. — И стой трезвен. Ако кажеш на Джилиън нещо, което не ми хареса, ще ти завра задника в калта, независимо от това дали ще бъдеш в състояние да се съпротивляваш или не. Ясно ли е?

Рик се опита да отблъсне ръката на Бен, но не успя и залитна.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)