Седмата луна
- Автор: Габриэль Мариус
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седмата луна». Краткое содержание книги:
Мариус Габриел отново приковава вниманието ни със сензационния си нов роман, в центъра на който е спираща дъха история на майка и дъщеря, разделени от кошмарната сянка на войната...
Три десетилетия по-късно Франсин (майката) е собственичка на бизнесимперия. Тя е направила всичко възможно да издири своята изгубена дъщеричка, но безуспешно.
Един ден в офиса на Франсин се появява плаха млада жена, която намеква, че може би е нейната дъщеря.
Франсин няма представа какво се таи зад плахата външност на младата жена на име Сакура, къде и как е живяла, нито за преживените ужаси, а още по-малко за нейната тайна, която я кара да... лъже!
Отчаяната Франсин се прибра в квартирата.
Клайв дойде в шест. Униформата му бе разкъсана и обгоряла и миришеше на дим. Прегърна я.
— Съжалявам, че закъснях — рече с дрезгав глас. — Цял ден измъквах хора от развалините. Реших, че това е по-полезна работа от цензурирането на новините. — Погледна я с почервенели очи. — Франсин, кажи ми, че ме обичаш.
— Обичам те — отвърна тя механично, без да е уверена дали казва истината, или не.
Клайв се наведе и протегна ръце към затичалата се към него Рут.
— Ти ще бъдеш моят нов татко — каза му детето, сияещо от щастие.
— Здравей, пиленце-шиленце! — каза той, вдигна я и я притисна към гърдите си. — Да, ще се опитам да бъда добър татко, мила.
— Ще се грижиш ли за нас?
— С майка ти заедно ще се грижим за теб.
— Трябва ли да ти казвам „татко“? — попита делово Рут.
— Ти как предпочиташ да ми казваш?
— Предпочитам да те наричам Клайв.
— Тогава наричай ме Клайв.
— Хайде да четем книжки и да си играем.
— След малко — каза строго Франсин, като я откъсна от прегръдките на Клайв. — Клайв трябва да се измие и да си почине.
Франсин отведе Клайв в банята и му даде чиста хавлия и сапун. Докато той се миеше, тя отиде в кухнята, за да приготви вечеря.
Вечеряха в мълчание. След това Франсин и Клайв излязоха на балкона, като оставиха Едуина да забавлява малката Рут.
— Скоро ще отплават два големи кораба. „Херцогиня Бедфорд“ и „Японската императрица“. Според мен вторият има доста странно име. Ще отпътуват и два военни кораба, в които обстановката е спартанска. Никой не знае дали след това ще може да отпътува друг кораб. Разбираш ли какво искам да ти кажа, мила?
— Да — отвърна тихо Франсин. Изненада се от това, че вече не се вълнува много. Може би бе станала безчувствена.
— Трябва още утре да отидем до параходната агенция в Клуни и да ви запазим места.
— Добре — отвърна Франсин.
— Пари няма да ти трябват. Сметката се поема от правителството. На трите ви се полага един куфар. Повече багаж не можете да вземете. Ще мина утре в седем с шофьора си да те взема. Там ще има опашки. Тя го погледна.
— А ти, Клайв?
— Аз ще трябва да остана — каза той делово. — Ще се срещнем отново някъде другаде.
— Не вярвам.
— Трябва да повярваш.
— Боже мой! — възкликна тя и започна отново да плаче. Мисълта, че след като изгуби Ейб, ще изгуби и Клайв, й дойде много. — Обичам те, Клайв — успя да каже, и й се стори, че този път изрича истината.
По време на пътуването до Клуни Хил на следващата сутрин никой не каза нищо. Пак валеше и дъждът шибаше безмилостно работниците, които се опитваха да премахнат следите от пораженията, нанесени на Орчард Роуд. Преди да тръгнат, Рут отново имаше пристъп на диария и повръщане. Бледа и мълчалива, тя се бе сгушила на задната седалка между Франсин и Едуина. Клайв седеше отпред, до шофьора малаец, и гледаше мрачно през прозореца.
Параходната агенция се намираше на хълма над Джохор Роуд. Улиците бяха претъпкани. В убийствената горещина запотени полицаи отклоняваха движението към околни пътища. Алеята към сградата бе изпълнена с дълга процесия от жени и деца. Краят на опашката се губеше някъде в пищната растителност на градината.
— За Бога, тук се е събрал цял Сингапур — промърмори Клайв.
— Няма да останат места за нас — каза отчаяно Франсин, като наблюдаваше потока от автомобили, прииждащ откъм Сингапур.
— Ще останат — обеща Клайв. — Абу Бакр, заобиколи отзад.
— Да, господине.
Излязоха от задръстването, като минаха по околни пътища. И други последваха примера им. Минаха покрай група работници, които изхвърляха коли от шосето. Франсин забеляза, че стъклата им са разбити, а каросериите надупчени от куршуми. Японските изтребители бяха поработили и тази сутрин.
— Всичко обърках — каза Франсин.
— Всичко и без това е объркано — каза Клайв. — Важното е да…
Думите му бяха грубо прекъснати от внезапния вой на японски самолети над главите им. Автомобилите се разпиляха и опразниха шосето. Хъмбърът рязко зави, за да избегне фонтан пръст, изригнал пред тях, и едното му колело влезе в канавката. Шофьорът отвори вратата.
— Укрийте се!
— Хайде! По-живо! — изкрещя Клайв.
Франсин чу засилващия се вой на пикиращия самолет. Погледна нагоре, но от яркото слънце не можа да види нищо.