Очите на дракона
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Очите на дракона». Краткое содержание книги:
С помощта на щипците Флаг внимателно изсипал последните няколко зрънца Драконов пясък от оригиналното пакетче, което било напълно омагьосано, в пакетчето, което било омагьосано само донякъде. После се върнал при прозореца в коридора, за да поеме пресен въздух и отново не дишал, докато новото пакетче не било поставено в античната дървена кутийка, щипците положени вътре до него, капачето на кутийката бавно затворено и оригиналното пакетче изхвърлено в канала.
Флаг вече бързал, но се чувствал достатъчно сигурен.
Мишката спи; кутийката — затворена; изобличаващите доказателства — заключени на сигурно вътре. Всичко вървяло много добре.
Като насочил кутрето на лявата си ръка към мишката, легнала изпъната върху бюрото му, подобно на кожено килимче за феи, Флаг изкомандвал:
— Събуди се.
Краченцата на мишката потрепнали. Очичките й се отворили. Главичката й се надигнала.
Усмихвайки се, Флаг завъртял кутрето си в кръг и казал:
— Тичай.
Мишката заописвала кръгове.
Флаг разлюлял пръста си нагоре-надолу.
— Скачай.
Мишката започнала да подскача на задните си крачета, като куче в цирка, а очите й ужасено се въртели.
— Сега пий — наредил Флаг и посочил с кутрето си чинийката, съдържаща подсладената медовина.
Отвън вятърът бурно зафучал. В другия край на града една кучка родила кучило от двуглави кученца. Мишката пила.
— Сега — рекъл Флаг, когато мишката изпила достатъчно от отровата, за да изпълни предназначението си — спи пак.
И мишката заспала.
Флаг забързал към покоите на Питър. Кутийката била в един от многото му джобове — магьосниците имат много, много джобове, — а спящата мишка в друг. Той минал покрай няколко слуги и една смееща се групичка пияни придворни, но никой не го видял. Все още бил мъгляв.
Покоите на Питър били заключени, но това не било никакъв проблем за човек с талантите на Флаг. Три махвания с ръце и вратите се отворили. Стаите на младия принц били празни, естествено — момчето все още било с приятелката си. Флаг не знаел толкова много за Питър, колкото за Томас, но и то било достатъчно — знаел, например, къде Питър държи малкото съкровища, които смятал, че си струва да бъдат крити.
Магьосникът отишъл право при библиотеката и измъкнал три-четири досадни учебника. Натиснал дървеното ръбче отзад и чул как изщраква пружинката. Тогава плъзнал встрани едно панелче и разкрил малка ниша в гърба на шкафа. Тя не била дори заключена. В нишата имало копринена панделка за коса, подарена на Питър от неговата дама, пакетче писма, които тя му била писала, няколко писма от него до нея, пропити с такава бурна страст, че не бил дръзнал да й ги изпрати и малко медальонче с портрета на майка му в него.
Флаг отворил гравираната кутийка и много внимателно разкъсал едното ъгълче на пакетчето. Сега то изглеждало, като че ли го е гризала мишка. Флаг затворил отново капачето и поставил кутийката във вдлъбнатото пространство.
— Ти плака толкова много, когато загуби тази кутийка, скъпи ми Питър — промърморил той. — Но мисля, че може да плачеш дори повече, когато тя се намери — и се изкикотил.
Поставил спящата мишка до кутийката, затворил отделението и старателно поставил книгите обратно на мястото им.
После си тръгнал и спал добре. Задавали се големи неприятности и Флаг бил убеден, че е действал, както най-обичал — зад кулисите, невидян от никого.
31.
През следващите три дни крал Роланд изглеждал по-здрав, по-енергичен и по-решителен, отколкото някой го бил виждал от години — така се говорело из двора. При посещение на своя болен и трескав брат в жилищните му помещения, Питър с благоговение споменал пред Томас, че онова, което било останало от косата на баща им, действително изглежда си променяло цвета — от бебешки финото искрящо бяло на последните му горе-долу четири години към метално-сивото на зрялата му възраст.
Томас се усмихнал, но през него минала нова смразяваща тръпка. Той помолил Питър за още едно одеяло, но всъщност не от одеяло имал нужда — имал нужда да престане да вижда тази последна наздравица, което, разбира се, било невъзможно.
После, след вечерята на третия ден, кралят се оплакал от лошо храносмилане. Флаг предложил да извикат дворцовия лекар. Роланд отхвърлил предложението, като казал, че се чувства добре, всъщност по-добре, отколкото се бил чувствал от месеци, от години…