Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Хелена обаче се гордееше, че е дама, и единствената нецензурна дума бе изречена тихо, докато разпитваше защо внасят клетката. Пет минути по-късно гостите се бяха настанили в хола с напитки, които да стопят леда.
Просторният хол се намираше на последния етаж — трети — на къщата и до него се стигаше или по внушителното стълбище, или с асансьор. Когато идваха гости, го използваха и като хол, и като трапезария. Семейство Гьорнер си имаха отделен хол и трапезария на долните етажи.
Една цяла стена на огромната стая бе покрита със завеси. Когато ги дръпнеха, отпред се виждаха ширналите се поля. Икономката и прислужницата започнаха да подреждат масата.
Дадоха на кученцата да похапнат в клетката и те се заиграха с момчетата пред камината. Макс се бе отпуснал до Кастило и скимтеше тихо, защото в мига, в който мръднеше, зъбите на Медхен му подсказваха, че не е поканен да участва в игрите.
Чу се тих звън и шумът от изкачващия се асансьор. После вратите се отвориха.
— Може ли да съсипят килима? — обърна се Хелена към Кастило.
— Ако не постелеш вестници, със сигурност ще го скапят — заяви Ерик Кочиан, докато слизаше от асансьора и се отправяше към кучетата.
Ото Гьорнер и Шандор Тор го следваха.
— Ото, скъпи — посрещна го Хелена с леден глас. — Мислех да направя място на кучетата в конюшнята.
— Няма да стане, Хелена — обади се Кочиан. — На кученцата ще им бъде студено там. Медхен и кутретата ще останат в моята стая. Засега предлагам да постелем вестници, поне ще оползотворим плагиатските материали на Карлхен.
Той приклекна до Медхен и я почеса зад ушите.
— Шандор — продължи Кочиан. — Донеси ми една сливовица от барчето, ако обичаш.
Той вдигна ръка над главата си, разделил широко палеца и показалеца, за да уточни колко унгарска сливова ракия иска. След това се изправи и се обърна към Кастило.
— Поне ще притъпи всички чувства, не че много обичам вкуса й.
— Зле ли беше във Вецлар? — попита Чарли.
— Сети се, без да питаш, Карлхен — сопна се Кочиан. Въздъхна шумно, след това продължи по-внимателно: — Накратко казано, иска ми се да спипам Gottverdammt копелдаци…
— Ерик, децата! — опита се да негодува Хелена.
Кочиан я погледна със студено безразличие и продължи:
— … които причиниха това на Гюнтер Фридлер и семейството му. А „Тагес Цайтунг“ ще направи всичко по силите си, за да постигне тази цел. Първо, ще увеличим наградата на сто хиляди евро. — Отпи глътка сливовица и добави: — И — не знам дали се налага да го кажа — като осигурим на разузнавача Карлхен и приятелчетата му всички материали, с които разполагаме, за да открием копелдаците.
— Ерик, не е редно децата да слушат подобни думи! — заяви Хелена и пристъпи към момчетата очевидно за да ги изведе.
— Те могат да четат, вече са видели какво пише във вестниците — сряза я Кочиан. — Та по повод на възмущението на Хелена, че използвам неприличен език, спомням си как ти, Ото и Уили научихте Карлхен на всички мръсни думи, когато беше много по-малък от двете ти момчета.
Шандор Тор подаде на Кочиан водна чаша, пълна почти догоре с бистра течност. Той я пое и изпи половината.
Погледна Хелена.
— Някой не каза ли, че като дойдем тук, ще има нещо за ядене?
Тя се изчерви и побърза да излезе от стаята.
Ото се почувства неловко.
Почувстваха се неловко и останалите, включително Уили и Херман.
Кастило се замисли. „Били си има извинение за поведението. Наистина има. Очевидно смъртта на Фридлер за него не е просто загуба на лоялен служител. Между тях двамата е съществувала силна емоционална връзка — може би нещо като баща и син — както и да е, очевидно двамата са били много по-близки, отколкото дори Ото е предполагал.“
„Да не би Били да обвинява Ото, че е поръчал на Фридлер да се рови в тази история, макар да е знаел колко е опасно? Но пък Били разполагаше с достатъчно време да премисли нещата и да се сети, че Ото няма как да знае, че Фридлер ще се окаже на прицел.“
„Ако Ото не е знаел, значи вината не е негова, а на Ерик.“
„Сега вече Били е наясно и не може да си намери място.“
„Ото е наясно с йерархията в «Госингер» още от мига, в който е постъпил. Той не е бил в «Госингер» от самото начало, докато Били работи във фирмата от основаването й.“
„Дори като дете бях наясно кой след кого се подрежда. Дядо — шефът — беше господ и повелител на вси и вся. След него идваше чичо Били. Той бе втори. Следваше чичо Уили. Номер три. После се нареждаше Ото, номер четири.“