Власт

Преди да се изправи, той прибра няколко документа в едно от чекмеджетата и затвори папката.

— Добро утро, Мич. Надявам се, че си поспал миналата нощ.

— Да, сър. А вие?

— На моята възраст сънят е лукс. — Стансфийлд поведе Мич през кабинета си. — Уредил съм една среща за теб тази сутрин, но за това ще говорим по-късно. Доктор Хорниг ни чака, а аз искам да разбера какво е научила при разпита.

Влязоха в тъмна зала. През цялото време Рап се чудеше с кого ще трябва да се срещне по-късно. В залата от едната страна на масата седеше доктор Хорниг. Изглеждаше така, сякаш не е мигнала цяла нощ. Стансфийлд, Кенеди и Рап се настаниха срещу нея.

Тя свали очилата си с черни рамки.

— Получихме много информация. Огромно количество. — Тя скръсти ръце. — Ще ни трябват месеци, за да я обработим. Но вие се интересувате от Азис… Работих с Харут до тази сутрин. Ще започна с това, че… — тя отвори записките си — знаем имената на десетимата терористи, които са заедно с Азис в Белия дом. Беше много трудно да се доберем до тази информация. — Хорниг подаде списък с имена на директор Стансфийлд.

Той задържа погледа си върху листа не повече от пет секунди. След това го подаде на Кенеди и Мич.

— Айрини? — попита след малко.

Кенеди вдигна поглед към началника си и прибра кичур коса зад ухото си.

— Това ще е от полза. Познати са ми поне половината от тези имена. Другите ще проверя в компютрите. Ако има такива, които не можем да намерим, ще използваме данните на МИ 6 и на МОСАД.

— Добре, искам пълни доклади за всеки — каза директорът. — Какво знаем за исканията?

Хорниг отново погледна записките си.

— Харут е запознат с условията на Азис до определен етап на операцията. Знае, че първото искане е връщането на замразените авоари в Иран.

— А после? — попита Рап.

— Ще обясня. Второто му искане е вдигане на всички санкции, наложени от ООН върху Ирак. — Хорниг замълча за момент. — Третото му искане е САЩ да признаят суверенната държава Палестина.

— Израелците ще скочат! — възкликна Мич.

— Не е сигурно — намеси се Стансфийлд. — Друго?

— Има и още едно искане, но Харут не знае какво е.

— Убедена ли сте? — измърмори Рап.

— Да — отвърна Хорниг. — Отделих повече от два часа на този проблем. Направих всичко възможно.

— Вероятно е можело да се направи още нещо — настоя Рап.

— Имам нещо предвид. Ще го направя веднага щом Харут си почине.

— Веднага след като и двамата си починете — намеси се Стансфийлд. — Вие също, доктор Хорниг. — Сетне се обърна към Кенеди: — Имаш ли идея какво може да е това последно искане?

— Сещам се за няколко неща, но искам първо да направя едно проучване.

Стансфийлд реши да й даде време.

— Какво още имате да ни кажете, доктор Хорниг? — обърна се към другата жена.

Тя сведе очи към записките си и зачете. Рап слушаше напрегнато. Искаше да узнае как Азис е осъществил плана си. Информацията съдържаше имената на мъжете, които Азис беше избрал, местата, където бяха обучени, начина, по който бяха влезли в страната… Половината от тях бяха пристигнали в Америка една или две години преди акцията и през цялото това време не бяха привлекли вниманието на Тайните служби или ФБР. Беше изкопчила дори името на пластичния хирург, оперирал Азис в Южна Америка. Рап реши да предложи на Стансфийлд и Кенеди да посетят този хирург, след като всичко свършеше. Ако, разбира се, Азис не го убиеше дотогава.