Митични представи

— Ъ-ъ… наемниците отвън ли чакат? — запитах най-накрая.

— Момче, ти не й отговори на въпроса — отбеляза Аахз, като ме загледа с подновено подозрение.

— Внимавай да не си изкривиш врата, както се озърташ за войниците си, хубавецо — посъветва ме Танда. — Няма нито един. Изглежда, че нашият велик дипломат си е намерил еша.

— Бандити! — избухна демонът. — Имаш ли някаква представа колко щеше да ни струва, ако се бях съгласил да им платя сметката в бара като част от договорните условия? Е, ако на това му викат група с идеална цел, бих желал аз да им проверявам счетоводните книги.

Моите надежди за спасение потънаха досущ камък.

— И ти не ги ли нае? — трепнах.

— Не — намръщи се Аахз, — което ни връща обратно на първото квадратче. Сега ще трябва да набираме войска човек по човек.

— Ама не опита ли…

Но не довърших, защото ме прекъснаха с ръмжене:

— Слушай, момче. Сторих, каквото можах, и доникъде не стигнах. Бих искал да видя как ти ще се справиш по-добре.

— Той вече се справи! — обяви Брокхърст, като се надигна от стола. — Докато ти си пилееше времето, тук Скийв самичък си нае боен отряд.

Аахз се обърна към своя критик и гърлено изпердаши:

— Той какво?… Брокхърст! К’во дириш насам?

— Чакам заповеди за нашата предстояща кампания — невинно реагира импът.

— Каква кампания? — кръвнишки го изгледа моят наставник.

— Онази на Буна, разбира се — примигна Брокхърст. — Шефе, още ли не си му казал?

— Шефе-е? — ревна Аахз. — Шефе, а?

— Няма що да викаш — избухна Аякс, извръщайки се да види новопристигналите. — Чухме те добре.

— Аякс! — възкликна ликуващо Тананда.

— Танда! — изкрещя в отговор старецът.

С един скок тя се озова пред него, но той ловко препречи лъка си между тях.

— По-кротко, момиче — позасмя се. — Остави тия твои атлетични поздрави. Не съм толкоз млад кат’ някога, нал’ разбираш.

— Ти ли, стари мошенико! — подразни го Танда. — Ти ще надживееш всички ни.

Аякс повдигна драматично рамене.

— Туй донейде зависи от това колко свестен генерал е тоз хлапак — отбеляза той.

— Момче — изръмжа Аахз през стиснати зъби, — искам нещо да ти кажа! Веднага!