Версия „Торнадо“

Заварих Валоун в най-просторния кабинет зад бюро, поставено пред голям прозорец, разкриващ панорамна гледка към гюллетата. Беше облечен в сив раиран летен костюм, освежен с връзка на ярки цветни мотиви. Дългата му бяла коса бе вчесана назад. Добре поддържаната му бяла брадичка а ла Ван Дайк допълваше осанката му. От него лъхаше на скъп парфюм, качествени пури и солидни хонорари.

— Радвам се, че ви виждам отново, мистър Спенсър. Помня ви от погребението.

Бяхме се зърнали съвсем бегло. Една точка за Руди.

— Питах се дали бихте могли да ми кажете нещо за имотите на Уолтър Клайв — започнах аз.

— Карате направо, а?

— Просто навик.

— Ако трябва да бъда откровен, мистър Спенсър, необходимо е да науча малко повече относно причината за вашия интерес и какво по-специално искате да знаете.

— Естествено. За какво иначе ви е било да учите право.

Адвокатът се усмихна.

— Представлявам Доли Хартман — продължих. — Искам да зная кой би се облагодетелствал от завещанието на Клайв.

— За бога, та аз съм адвокат на Доли. Трябвало е просто направо да ме попита.

— Тя помоли мен да попитам направо.

— Не бях уведомен.

— Това е ясно. Нито пък бихте се трогнали. И двамата знаем, че ако се постарая, и сам ще науча каквото ми е нужно. Информацията се съдържа в достъпните обществени регистри.

— А защо тогава дойдохте при мен?

— Вие сте по-навътре в нещата.

Адвокатът се усмихна широко — добродушно местно момче, сладко като лимонов кейк.

— Което не означава, че съм по-лесно достъпен.

— От друга страна, някои от нещата, които искам да узная, може и да не са отразени в регистрите — казах аз.

— Не виждам как бих могъл да ви помогна.

— Вие ли представлявахте Уолтър Клайв?

— Да.

— А сега представлявате неговите имоти.

— Вярно.

— В същото време представлявате и Доли.

— Току-що ви го казах.

— Според Доли фирмата мами и нея, и сина й.

— Никога не ми го е казвала.

— Тя твърди друго.

— Вижте, Спенсър, хубаво е да разберете нещо за Доли. Съзре ли своя шанс, тя не е човек, който ще го пропусне.

— Ако се стигне до съд, вие и двете страни ли ще представлявате?

— Няма да се стигне до съд.

— Вероятност все пак съществува. Или пък аз мога да прескоча до Атланта и да разговарям с Асоциацията на правоспособните адвокати на Джорджия.

— Не ме разсмивайте.

— Мнозина се смеят, като чуят за асоциацията, но пък да не забравяме, че към нея има и комисия за професионална етика.

— Това ми е добре известно — кимна Валоун. — И не се съмнявайте, че усилията ми в този случай са мотивирани единствено от интересите на всички замесени.

— Та кои са наследниците на Клайв? Трите дъщери?

Валоун оброни глава в знак на признание.

— Да — отвърна той.