Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
Тармас гледаше мъртвото тяло и продължаваше да стиска излъчвателя. Улф му извика да го изключи. Лъчът се забиваше в хълма пред тях. Тармас изведнъж дойде на себе си, осъзна какво прави и деактивира оръжието. Но по-голямата част от заряда вече беше изхабена. Простенвайки в себе си, Улф си взе оръжието обратно. Беше му останал единствен пълнител.
Останалите бързо се хванаха на работа. Редувайки се с ножовете на Вейла и Теотормон, те одраха жилавите кожи на мъртвите хищници. Работата вървеше бавно от една страна поради несръчността им, от друга защото се задържаха с труд върху плъзгавата повърхност. И разбира се, не можеха да се въздържат от оплаквания, изтъквайки, че целият този тежък труд е за нищо. От какво щеше да сглоби рамките на лодките, които планираше да изработи? Дори тези кожи да ставаха за корпусите им, те бяха недостатъчни.
Той им каза да млъкнат и да продължават да работят. Знаеше какво прави. Отиде до близките храсти заедно с Лува, Вейла и Теотормон. Тук, уви, се наложи да изхаби още малко от останалия заряд, за да убие животното, което закусваше с плодовете и отказа да се отдалечи доброволно. Приличаше на китайски дракон. Съскаше и замахваше към тях дълго преди те да се бяха доближили достатъчно, за да ги достигне. Кожата му беше дебела и груба като рицарска броня, така че се наложи да използва излъчвателя на пълна мощност. Дори очите му бяха защитени. Върху тях паднаха прозрачни клепачи, когато Улф се опита да го убие с по-малък разход на енергия. Съществото започна да размахва главата си толкова енергично, че Улф с мъка удържаше лъча в приблизително едно и също място. В края на краищата успя да пробие бронята отзад на главата и тогава то падна и се преобърна, разкривайки назъбените защитни плочи и малките смукалца, с помощта на които беше способно да се придвижва.
— Ако продължим все така, скоро ще останем без излъчвател — отбеляза той сухо пред останалите. — Молете се това да не се случи.
Улф опита здравината на кората по клоните на храстите и я намери за задоволителна. Да секат храстите и нарежат клоните им така че да сглобят от тях рамките на лодките, които виждаше в съзнанието си, щеше да бъде дълга и тежка работа, след която мечът на Вейла най-вероятно щеше да остане неизползваем. Но когато хвърли поглед към туловището на дракона, както го бе нарекъл за себе си, той видя готов плавателен съд. Е, не съвсем завършен, но допълнителната работа по него беше много по-малко от онази, която бе изчислил, че ще бъде необходима за първоначалния вариант на лодките.
Хванат в здрава ръка, мечът се оказа на нивото на задачата да бъдат отделени плочите за придвижване на дракона от бронята на тялото му. С допълнителната помощ на ножа, не след дълго и вътрешните органи бяха нарязани на достатъчно малки парчета. Към тях се бяха присъединили и останалите Повелители и всеки взе участие в тежката работа. Скоро всички се изплескаха с кръв, която направи хлъзгавата повърхност наоколо дори още по-хлъзгава. Привлечени от миризмата, няколко кроколъва атакуваха като подивели. Наложи се Улф да изразходва още от скъпоценната енергия, за да ги убие.
Единственото, от което можеха да изработят гребла бяха извитите като деветки клони на дърветата. Но кората им беше прекалено твърда даже и за меча. Отново дойде ред Улф да използва излъчвателя. Той наряза достатъчно клони за десет гребла — три в повече, защото Теотормон не можеше да хване гребло с перките си. За щастие тънките власинки лесно се махаха само с ножа.
Резултатът беше едно доста еластично кану, дълго към шейсет стъпки. Единствените дупки в него, за които трябваше специално да се погрижат, бяха тези на ноздрите и муцуната на дракона. Намериха решение като извиха нагоре и назад кухата предна част и притиснаха, завързвайки един камък за нея с пелерината на Вейла. Тежестта на камъка трябваше да попречи на жилавата кожа да се разпъне обратно… или поне се надяваха да бъде така. Отново се наложи Улф да вкара в действие излъчвателя, за да разчисти парчетата хрущял и съсиреците кръв, полепнали по вътрешните стени на бронята. Накрая всички Повелители избутаха на колене самоделната лодка към реката.
Когато наближиха брега, всички се изправиха на крака и по двойки, едновременно от двете страни, за да не се преобърне драконовата лодка, се прехвърлиха през борда й. Останаха само Улф и Вейла и те доизбутаха плавателния съд до реката. За щастие, брегът на това място леко се спускаше. Когато лодката набра скорост, те увиснаха от двете страни на борда й и другите ги изтеглиха вътре.