Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
И въпреки това… дори в тях се усещаше промяна. Не толкова в дрехите, колкото в поведението. Стояха малко поизправени, с вдигнати чела. А и очевидно имаха достатъчно свободно време, за да посетят Събора.
Елънд най-сетне откри срещата. Тази сутрин бе позволил на помощниците си да се погрижат за тоалета му и в резултат имаше съвсем приличен вид и дори бе сресан. Костюмът му стоеше добре, всички копчета бяха на местата си, а жилетката под сюртука бе в приятен тъмносин цвят. Немирните кестеняви къдрици бяха прибрани от опитна ръка.
Обикновено Елънд започваше събранията, като даваше думата на други членове на Събора, а те пък измъчваха аудиторията с пространни излияния за данъци и проблеми с канализацията. Но днес имаше по-неотложни въпроси.
— Господа — рече Елънд. — Ще ви помоля да променим обичайния дневен ред в светлината на събития, свързани с… оцеляването на града.
Двайсет и четиримата заседатели закимаха, макар неколцина да замърмориха нещо. Елънд ги пренебрегна. Чувстваше се спокоен и уверен пред публика, много повече, отколкото би била Вин на негово място. Докато той разгръщаше тезата си, Вин наблюдаваше тълпата и следеше за реакции.
— За всички вас е очевидно тежкото положение, в което се намираме — започна Елънд речта, която бе подготвил предната вечер. — Изправени сме пред опасност, каквато този град никога не е познавал. Нашествие и обсада от един тиран. Ние сме нова нация, кралство, основано на принципи, непознати по времето на лорд Владетеля. И въпреки това вече сме кралство с традиции. Свобода за скаа. Управление по наш избор и устройство. Благородници, които не трябва да се прекланят пред лорд Владетеля и неговите принудители и инквизитори. Господа, една година не е достатъчна. През изминалия месец неведнъж обсъждахме какво трябва да се направи, ако настъпи този ден. Ето защо ви моля да гласувате по съвест. Нека си обещаем, нека обещаем и на тези хора, че няма да позволим градът ни да падне под чужда власт. Нека продължим да събираме информация, нека потърсим други начини, дори да се бием, ако се окаже неизбежно.
Речта продължи, но Вин вече я бе чувала десетина пъти, докато Елънд се упражняваше. Докато любимият й говореше, тя оглеждаше тълпата. Безпокоеше се най-много от принудителите, които видя да сядат отзад. Не показваха почти никаква реакция на негативната светлина, в която ги описваше Елънд.
Така и не можа да разбере защо Елънд бе позволил на Стоманеното министерство да продължи дейността си. Това беше последният остатък от властта на лорд Владетеля. Повечето принудители категорично отказваха да споделят познанията си по администрация и управление с хората на Елънд и продължаваха да се отнасят презрително към скаа.
И въпреки това Елънд не ги бе прогонил. Беше им забранил да упражняват каквото и да било насилие, както и да подтикват към бунт. Но не ги изгони от града, както предлагаше Вин. Всъщност, ако зависеше от нея, направо щеше да ги екзекутира.
Най-сетне Елънд стигна до края на речта си и Вин насочи вниманието си към него.
— Господа — говореше той, — отправям това предложение, уповавайки се на вярата си в доброто и здравия разум. Единственото, за което ви моля, е малко време. Предлагам да преустановим всякакви дискусии относно бъдещето на града, докато не изпратим наши парламентьори, които да се срещнат с армията отвън и да потърсят пътища за мирни преговори.
И събра листовете си, за да покаже, че е дошло време за дебати.
— И така — обади се Филин, един от търговците в Събора. Костюмът му стоеше толкова добре, та никой не би познал, че го носи едва от една година. — Искате от нас да ви преотстъпим правото да решите съдбата на целия град.
— Какво? — изуми се Елънд. — Не съм казвал подобно нещо. Помолих само за малка отсрочка. За да се срещна със Страф.
— Той отхвърли всички наши по-ранни предложения за преговори — посочи друг член на Събора. — Какво ви кара да смятате, че ще се вслуша сега?
— Гледаме от грешната страна на проблема! — обади се един от представителите на благородническото съсловие. — Трябва да помолим Страф Венчър да не ни напада, а не да се срещаме и да си приказваме с него. Наложително е час по-скоро да му покажем, че сме готови да му съдействаме. Видяхте армията му. Той смята да ни унищожи!
— Моля ви! — Елънд вдигна ръка. — Да не се отклоняваме от темата.
Нов член — този път скаа — заговори, сякаш въобще не бе чул Елънд.
— Казваш го, защото си благородник — обърна се той към мъжа, когото Елънд бе прекъснал. — Лесно ти е да предлагаш да се съюзим със Страф, след като няма какво да изгубиш!