Големия лош вълк
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Големия лош вълк». Краткое содержание книги:
— Харесваш ли го? — обърна се Вълка към Зоя. — Братовчеда на жена ми?
— Аз го обичам — отвърна тя и кафявите й очи омекнаха. — Винаги съм го обичала. Още откакто бяхме тринайсетгодишни. И ще го обичам.
— Слава, Слава — измърмори Вълка и пристъпи към мускулестия мъж, приседнал върху пода. Наведе се, за да го прегърне. — Ти си кръвен роднина на бившата ми съпруга. И ти ме предаде. Продаде ме на враговете ми, нали? Със сигурност си го направил. Колко ти платиха? Надявам се да е много.
После завъртя главата на Слава, сякаш отваряше голям буркан с туршия. Вратът му изщрака — звук, който Вълка бе заобичал през годините. Неговата запазена марка в Червената мафия.
Очите на Зоя се разшириха от ужас. Но тя не издаде нито звук и това бе доказателство колко корави бяха в действителност двамата със Слава и колко опасни са били за организацията.
— Впечатлен съм, Зоя — рече той. — Нека си поговорим.
Той се взря в красивите й очи, помътнели от страх.
— Виж, ще налея на двама ни по чаша истинска водка, руска водка. После ще ми разкажеш за себе си. Искам да узная какво си направила с живота си, Зоя. Сега възбуди любопитството ми. А най-вече ми се ще да изиграя партия шах. Никой в Америка не знае как се играе шах. Една игра, а след това ще отидеш на небето при своя любим Слава. Но първо водка и шах. А, разбира се, и ще те чукам.
43.
Заради тайните, които Зоя бе принудена да му издаде, Вълка трябваше да направи още една спирка в Ню Йорк. Колко жалко. Това означаваше, че няма да може да хване последния полет от летище „Кенеди“ и щеше да пропусне хокейния мач от професионалната лига довечера. Жалко наистина, но се налагаше да свърши и тази работа. Предателството на Слава и Зоя бе застрашило живота му, а освен това бе накърнило репутацията му.
Малко след единайсет той влезе в един клуб, наречен „Пасажа“, в Брайтън Бийч, Бруклин. Отвън клубът приличаше на изоставен склад, но отвътре беше красиво и богато обзаведен, почти като най-елегантните места в Москва.
Вълка видя доста стари познати: Гоша Чернов, Лев Денисов, Юра Фомин с любовницата си. Сред присъстващите беше и неговата скъпа Юлия. Бившата му съпруга бе висока и слаба, с големи гърди, които й бе „купил“ в Палм Бийч, Флорида. На подходящо осветление все още изглеждаше красива. Не се бе променила много от онези години в Москва, където беше танцьорка, откакто навърши петнадесет.
Тя седеше на бара заедно с Михаил Бирюков — последния крал на Брайтън Бийч. Двамата се бяха настанили пред голям фотос от Санкт Петербург, изпипан в сладникавия холивудски стил, както си помисли Вълка.
Юлия го видя, че приближава, и смушка Бирюков. Местният пахан се обърна, за да погледне, докато Вълка бързо приближаваше към него, и удари с фигурката на черния цар силно по масата.
— Шах и мат! — изрева, засмя се, сетне прегърна Юлия.
— Не се ли радвате да ме видите? — попита ги Вълка. — Ще се почувствам обиден.
— Ти си мистериозен човек — изръмжа Михаил. — Мислех, че си в Калифорния.
— Пак сгреши — рече Вълка. — Между другото, имате много поздрави от Слава и Зоя. Видях ги преди малко на Лонг Айланд. Обаче не можаха да дойдат тук.
Юлия присви рамене — хладнокръвна и безсърдечна кучка.
— Те не означават нищо за мен — каза тя. — Далечни роднини.
— Нито пък за мен, Юлия. Сега само полицията ще се интересува от тях.
Внезапно я сграбчи за косата и я повдигна от стола й с една ръка.
— Ти си им казала да ме прецакат, нали? Сигурно добре си им платила! — изкрещя в лицето й. — Ти си била. И той!
Със зашеметяваща бързина Вълка измъкна шиш за лед от ръкава си и го заби в окото на Бирюков. Гангстерът издъхна мигновено.
— Не… моля те — с усилие изрече Юлия. — Не можеш да го направиш. Дори и ти!
Вълка се извърна към всички присъстващи в клуба:
— Вие сте свидетели, нали? Какво? Нима никой няма да й помогне? Да не би да ви е страх от мен? Добре — така и трябва. Юлия се опита да ми отмъсти. Тя винаги е била тъпа патка. Бирюков — той беше едно просто и алчно копеле. Амбициозно! Кръстникът на Брайтън Бийч! Какво е това? Той искаше да заеме мястото ми!
Вълка повдигна Юлия още по-високо във въздуха. Дългите й крака ритаха неистово и една от червените й чехли полетя и падна под близката маса. Никой не се наведе да я вдигне. Нито един от присъстващите не помръдна, за да й помогне. Или да провери дали Михаил Бирюков е все още жив. Всички вече знаеха, че лудият в клуба е Вълка.