Битие [bg]

— Казахте, че само предлагате гледни точки, докторе. Хората в Каролина обаче не искат подобни избори. А отношението на онези от Албъкърки варира от колебливо до враждебно. Дали заради многото постижения за прекалено малко време? Или има нещо по-дълбоко?

— Мисля, че знаете отговора, госпожице Тор — отвърна Сато и постави длани на бюрото си. — Ако просто помагахме на деца с някои типове граничен аутизъм да се държат по-нормално, да бъдат по-съпричастни и общителни, да си намерят работа и да създадат семейство, тогава малцина биха се оплаквали. Само онези фетишисти, които смятат, че природата винаги е по-добра от цивилизацията и че животните са по-мъдри от хората. Всички останали обаче виждат, че работата ни ще има последствия, които далеч надхвърлят помощта за няколко деца.

Тор кимна.

— Хм, да. Ще стигнем и до това. Но позволете първо да ви попитам: защо след като бяхте принудени да напуснете Чарлстън не се установихте в някой от градовете по крайбрежието, където щяхте да се вписвате по-добре? Там щяхте да сте просто поредната група богосъздатели, предизвикващи не повече възмущение от някой местен биомислител.

Сато се намръщи и на младежкото му чело над меките лешникови очи се появиха дълбоки бръчки. Беше изглеждал на около четирийсет, но сега Тор си помисли, че е по-стар. Задействан от вниманието й, нейният ииуер направи бърза справка и откри последната промяна у професора — миналия месец, в салона за фейслифтинг на мадам Фашо. „И какво от това? Учените не са имунизирани срещу суетност.“

— Не харесваме термина… богосъздатели… Той предполага нещо елитарно, дори доминиращо. Целта ни е тъкмо обратната. Цялостно облагодетелстване за всички.

— Похвално егалитарно, докторе. Но дали някога се е получавало по този начин? Всички нови неща, от играчките до инструментите на властта, обикновено попадат първо у представителите на някакъв вид елит. Често като средство да си останат елит.

Сато повдигна вежда.

— И кой сега се изказва радикално? Да не намеквате, че преразглеждаме класовата война?

— Въпросът е съвсем прост, професоре. Как ще гарантирате, че всеки ще получи своя дял от умствените усъвършенствания, които търсите? Няма ли равенството да бъде осуетено от същото онова разнообразие, което защитавате?

— Обяснете, ако обичате.

— Да предположим, че намерите начин да усъвършенствате човешкия интелект. Или да помогнете на хората да насочват вниманието си по-творчески, отвъд прага на Търман. Да предположим, че процесът е евтин и без много странични ефекти… — Сега бе неин ред да изрази съмнение с иронично повдигане на вежда към камерата-украшение. — И да предположим също, че вашият метод не е монополизиран от някаква общност аристократи, използващи като извинение богатството, влиянието си или обществената сигурност…

— Наистина ли сте толкова подозрителна към аристокрацията? — опита се да я прекъсне Сато. — Колко старомодно!

„И колко си откъснат от света — помисли си тя. — Как не си усетил, че напоследък нещата вървят към конфликт.“