Откраднатият куфар (Разкази)

Докато приказваше с непознатия, татко се опря на количката. След като му обясни, че възнамерява да му даде една франзела, но трябва да я вземе от някой магазин, където го познават, татко предложи на човека да тръгне с него. Сетне подкара отново количката, смени посоката и пое към Аущрасе, а скитникът покорно тръгна с него, макар че отново беше станал малко боязлив и явно не бе съвсем доволен, липсата на парично подаяние го разочароваше. Ние, децата, вървяхме плътно до татко и до количката, встрани от непознатия, чието вдъхновение се беше изчерпало и сега бе станал мълчалив или по-скоро мрачен. Тайно го наблюдавах и размишлявах за многото нови неща, промъкнали се с този мъж в нашата среда: той будеше едновременно бунтовни помисли и опасения, а сега, както се бе умълчал и провесил нос, той все по-малко ми харесваше, все повече губеше приликата с татко и с всичко близко нам. Наблюдавах епизода от живота, от живота на големите, на възрастните, и тъй като край нас, децата, този живот рядко се проявяваше в толкова първични и елементарни форми, аз бях дълбоко заинтригуван, ала предишната веселост и увереност бяха изчезнали тъй, както облак посред ведър ден може внезапно да затули и отнеме светлика и топлината.

Но нашият добър баща изглежда не мислеше така, откритото му лице си остана весело и приветливо, а походката му — безгрижна и равномерна. Така продължихме ние — баща ми, децата, количката и просякът, един малък керван, надолу към Аущрасе и стигнахме до добре познатия ни магазин, където имаше толкова разнообразни неща — от кифлички и хляб до плочи за писане, ученически тетрадки и играчки. Тук се спряхме и татко помоли непознатия да почака малко заедно с нас, децата, докато той се върне. Ние с Адела се спогледахме, и на двама ни се сви сърцето, уплашихме се малко, всъщност здравата се уплашихме и мисля, че ни се стори странно, дори непонятно решението на татко да ни остави тук сами с непознатия мъж, сякаш лоши хора никога не са убивали или отвличали деца, за да ги продадат или да ги принудят да просят и да крадат. За да защитим и себе си, и бебето, ние се вкопчихме в количката, като мислехме да не я пускаме, каквото и да се случи. Ето че татко вече беше изминал няколко стъпала към вратата на магазина, ето че постави ръка на дръжката, ето че изчезна. Останахме сами с просяка, а по цялата дълга улица не се мяркаше никакъв човек. Аз се заричах в себе си да бъда храбър и да се държа по мъжки.