Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин седеше на своето място. Тя беше разтревожена. Няколко пъти Чарли я виждаше да поставя нокътя си между зъбите и почти да го отхапва, преди да осъзнае, че е захапала полиакрил.
Чарли беше разстроен, че те бяха достигнати и смутени тук, в неговата агенция. Бяха дошли при него за помощ, за защита, а сега и двамата бяха отново уплашени.
Седеше на ръба на бюрото си и гледайки Джоуи, каза:
— Ако не искаш да говориш за телефонното обаждане, аз те разбирам. Но наистина бих желал да ти задам някои въпроси.
— Аз мислех, че ние ще наемем Магнъм — каза Джоуи на майка си.
— Миличък, ти си забравел, че Магнъм е в Хавай — напомни му Кристин.
— О, да. Точно така — каза Джоуи. Той изглеждаше обезпокоен. — Магнъм щеше да ни помогне най-добре.
За момент Чарли не разбра за какво говори момчето, но после си спомни телевизионното предаване и се усмихна.
Джоуи отпи голяма глътка от своята кола, изучавайки Чарли над ръба на чашата. Накрая каза:
— Мисля, че и ти ще свършиш работата.
— Ти не трябва да съжаляваш, че си дошъл при нас, Джоуи — каза почти смеейки се Чарли. — Сега… какво ти каза жената по телефона?
— Тя каза… Ти не можеш да се скриеш от мене.
Чарли чу страх да се прокрадва в гласа на момчето и бързо каза:
— Ами, относно това тя има грешка. Ако ще трябва да те крием от нея, ние можем да го направим. Не се безпокой. Какво друго ти каза тя?
— Тя каза, че знае какво съм аз.
— Какво мислиш, че е искала да каже с това?
— Не зная — отвърна момчето. Изглеждаше объркано.
— Какво друго ти каза тя?
— Тя каза… че ще ми изреже сърцето.
Сподавен звук дойде от Кристин. Тя стана, стискайки нервно чантата си.
— Аз мисля, че трябва да заведа Джоуи… някъде.
— Може би, в краен случай — каза утешаващо Чарли. — Но все още не.
— Мисля, че сега е времето. Преди… да се случи нещо. Ние можем да отидем в Сан Франциско. Или по-далеч. Никога не съм била на Карибско море. Сега е добро време на годината за там, нали?
— Дайте ми поне двадесет и четири часа — помоли Чарли.
— Двадесет и четири часа ли? А какво ще стане, ако вещицата ни хване? Не. Ние трябва да заминем днес.
— И колко време възнамерявате да стоите далеч оттук? — попита Чарли. — Една седмица? Един месец? Една година?
— Две седмици ще бъдат достатъчни. Вие ще я намерите за две седмици.
— Не е сигурно.
— Тогава за колко време?
Чарли разбираше и споделяше тревогата на Кристин и искаше да бъде внимателен с нея, но знаеше, че освен това, трябваше да бъде откровен.
— Ясно — каза той, — тя има някаква идея-фикс относно Джоуи. Джоуи поддържа огъня в нея, така да се каже. Без него наоколо тя може да изчезне. Може да се изпари. Ние може никога да не я намерим, ако Джоуи не е тук, да я предизвика да се покаже. Смятате ли да отидете на почивка завинаги?
— Да не би да искате да кажете, че възнамерявате да използвате моя син като стръв?
— Не. Не съвсем. Ние няма да им го дадем право в ръцете. Ще го използваме само да ги съблазни.
— Това е възмутително!
— Но това е единственият начин да я заловим. Ако той не е наблизо, за нея няма да има причина да се покаже. — Чарли отиде до Кристин и постави ръка на рамото й. — Той ще бъде пазен през цялото време. Ще бъде в безопасност.
— Как не!
— Кълна ви се…
— Вие вече взехте регистрационния номер на пикапа — каза тя.
— Това може да не е достатъчно. Може да не доведе доникъде.
— Вие имате името на компанията, която го притежава, „Дъ Тру Уърд“.
— Това може също да не бъде достатъчно. А ако то не е достатъчно, ако не ни доведе доникъде, тогава Джоуи трябва да бъде наблизо, така че старицата да има причина да рискува да се покаже.
— Струва ми се, че ние сме тези, които поемаме рисковете.
— Доверете ми се — каза тихо той.
Кристин срещна очите му.
— Седнете — каза той. Хайде. Дайте ми шанс. По-късно, ако открия какъвто и да е признак, дори и най-малкия, че може да не се справим с положението, аз ще изпратя вас и Джоуи за известно време извън града. Но, моля ви… не още.
Кристин погледна сина си, който бе оставил чашата с кола и седеше зад голямото бюро на Чарли. Изглежда осъзнаваше, че страховете й се предаваха директно на момчето, защото седна и се овладя, както я беше помолил Чарли.