Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
— Остави това! — рязко го прекъсна Хелга. — Попитах те дали ме обичаш, да или не?
От гърдите на Гренвил се откъсна дълбока въздишка. Беше попаднал в капан, измъкване нямаше.
— Хелга, скъпа! Обичам те!
Хелга напрегнато изучаваше лицето му, той с потръпване се опита да нахлузи на него най-искрената си физиономия. Най-накрая тя се отпусна назад, на лицето й се появи усмивка.
— Тогава нямаме проблеми, време е да изпием по чаша — ръката й се протегна към звънеца на масичката и го натисна.
На терасата се появи Хинкъл, в ръцете си държеше сребърен поднос с шейкър и две високи чаши.
— Това е мартини с водка, госпожо — обяви той. — Може би господин Гренвил ще пожелае нещо друго…
— Не, мартини ми звучи прекрасно — поклати глава Гренвил и изведнъж усети, че умира за една глътка.
Хинкъл напълни чашите и добави:
— Вечерята ще бъде сервирана след половин час, госпожо.
— Какво сте приготвил? — вдигна глава Хелга и пое чашата си.
— Не разполагах с достатъчно време, госпожо. Ще ви предложа гъши пастет и пиле по версайски.
Хелга погледна към Гренвил:
— Ако искаш нещо друго, например пържола…
— О, не. Менюто на Хинкъл ми звучи много добре.
Хинкъл наклони глава.
— Тогава ще сервирам след половин час, госпожо. Вечерта е хубава, вие положително ще пожелаете да сервирам на терасата.
— Чудесно!
Изчакаха в мълчание подреждането на масата. Гледаха как слънцето бавно потъва зад планинските върхове и отпиваха от високите чаши.
Хелга изчака Хинкъл да изчезне по посока на кухнята и каза:
— След вечеря ще си поговорим сериозно, Крис — после се зае да обсъжда програмата за следващия ден. — Ще вземем колата и ще се качим нагоре, в сърцето на планината. Зная едно малко бистро, в което можем да похапнем… Ще оставим Хинкъл да си почине, а за вечеря той положително ще ни възнагради с един от фантастичните си омлети.
— Ще бъде чудесно — съгласи се Гренвил, но вътрешно потръпна. Даваше си ясна сметка, че тази жена едва ли ще изпусне инициативата. Добре поне, че успях да й намекна за женитба, рече си той. Нали точно това искаше Арчър?
Вечерята беше отлична, Хинкъл стоеше на крачка от масата, готов да изпълни всяко тяхно желание. Приключиха и се преместиха на удобните лежащи столове. Далеч долу блестеше езерото, превърнато в огледало от първите лунни лъчи.
Хинкъл поднесе кафе с коняк и разчисти масата.
— Можете да си легнете, Хинкъл — вдигна глава Хелга. — Имаме всичко, от което се нуждаем. Господин Гренвил ще заключи, вие идете да почивате.
— Благодаря, госпожо. Ако наистина не се нуждаете от нищо, аз съм готов да се оттегля.
— Благодаря за великолепната вечеря. Приятна почивка.
— На вас също, госпожо — поклони се Хинкъл и отнесе подноса си към кухнята.
— Наистина не зная какво бих правила без него — въздъхна Хелга. — Той е част от живота ми!
— Сигурно — сви рамене Гренвил и запали цигара.
Настъпи кратко мълчание, после Хелга тръсна глава и каза:
— Нека си поговорим за бъдещето, Крис. Нека бъдем абсолютно откровени един с друг. Първа ще започна аз. Омъжих се за Хърман с единствената цел да наследя богатството му. Той беше инвалид, беше импотентен, не притежаваше дори капчица нежност. Трябваше му една умна и добре изглеждаща домакиня, която да управлява различните му имоти. Аз отговорих на неговите изисквания и това беше достатъчно. Според споразумението ни, не биваше да го мамя с други мъже, но аз не го спазвах. Просто не можех иначе. Обречена съм на вечното проклятие да изпитвам непреодолимо влечение към мъжете — усмихна се и потупа ръката му: — Това не трябва да те притеснява. Вече ми се повдига от случайни връзки, искам да имам нещо стабилно до себе си. Никога не съм била влюбена, но сега съм… В теб!
Стреснат от откровеността й, Гренвил смутено промълви:
— Аз също те обичам, Хелга. Но просто не мога да приема факта, че ще ме издържа жена. А ти си прекалено, бих казал, неприлично богата!
— Добре, това вече го разбрах — тръсна глава Хелга. — Кажи ми друго — ще се ожениш ли за мен, ако се откажа от своето богатство?
Гренвил смаяно я погледна.
— Ти не би могла да сториш подобно нещо!
— Моя работа е какво мога да сторя и какво не! — леко повиши тон тя. — Питам те дали ще се ожениш за мен, ако разполагам с точно толкова, с колкото разполагаш и ти!