Шестият

— Ако симулира, значи е гений.

— Може би е упоен.

— Не виждам причини държавата да дрогира обвинен в убийство, за да го отърве от съдебен процес.

— Добре, ясно. Кога мислиш да тръгнем за Вирджиния?

— Казах на Меган да ми звънне, когато федералните приключат с нея.

— Отчитайки намеренията на Мърдок да ни прецаква на всяка крачка, тя може би няма да се появи скоро. Можем ли да си позволим да изчакваме?

— Какво си намислила? — внимателно я погледна той.

— Откъде знаеш, че съм намислила нещо?

— Забрави ли, че сме като женени от сто години? Или поне се държим като такива.

— Не довършвай изреченията вместо мен, защото ще се опариш!

— Е? — погледна я очаквателно той.

— Може би е по-разумно аз да замина за Вирджиния веднага и да се заема с разследването на убийствата и вниманието, което ФБР проявява към Рой. А през това време ти ще стоиш тук и ще чакаш да освободят Меган. Може би по-късно ще се наложи отново да отскочиш до „Кътърс Рок“, този път в нейната компания. Виж какво можеш да изровиш около убийството на Бърджин, а после ще се съберем да обменим информация.

— Нали уж щеше да се грижиш за мен? — подхвърли с усмивка той.

— Е, за известно време ще се наложи да се правиш на голямо момче и да не се оплакваш.

— Значи ще използваме тактиката „разделяй и владей“?

— По-скоро ще отслабим силите си наполовина — мрачно отвърна Мишел и му подаде пистолета си. — По-добре вземи това.

— Нямам разрешително — поклати глава той.

— Предпочитам да те арестуват за незаконно притежание на оръжие, вместо да идентифицирам трупа ти, защото не си имал такова.

— Разбрах. Ами ти?

— Не се безпокой за мен. Ще се отбия у дома за някой резервен.

— Колко си ги събрала?

— Точно толкова, колкото ми трябват.

Той протегна ръка и пое пистолета.