Военна морга

Доктор Бентън Уесли, консултант към ФБР и част от екипа на болница «Маклийн», е добре запознат с атмосферата и проблемите в развитието на моя син и навярно ще се възползва от правото да сподели подробностите с вас, доколко не изглежда склонен да ги обсъжда с вашия асистент доктор Филдинг. Историята на Джони е дълга и сложна, а аз изпитвам потребност вие да я чуете. Достатъчно е да кажа, че миналия понеделник Джони беше приет в «Маклийн», понеже поведението му беше преценено като опасно за самия него. Не е наранил никого, нито пък е показал, че е способен на подобно нещо. После, съвсем изненадващо, Джони призна едно злостно и ужасяващо престъпление и веднага беше прехвърлен в охранявано отделение за криминално проявени с психични отклонения. Питам ви, как е възможно длъжностните лица с такава лекота да повярват в подобни абсурдни и измамни небивалици?

Трябва да говоря с вас, доктор Скарпета. Зная, че вашата служба е провела аутопсията на малкото момче, починало в Салем, и намирам за нужно да изискам второ мнение.

Разбира се, вие познавате заключението на доктор Филдинг, а именно, че убиецът предварително е обмислил и старателно е планирал тази хладнокръвна екзекуция като посвещение в сатанински култ. Подобно чудовищно деяние е съвършено несъвместимо с каквото и да е, което моят син е способен да причини на когото и да е, доколкото той никога не е имал нищо общо с култове от какъвто и да е вид. Безобразие е да се смята, че слабостта му към книги и филми на ужасите или към свръхестественото би могла да му повлияе и да го подтикне към «действие».

Джони е със синдром на Аспергер. Изумително надарен е в определени области и съвършено некомпетентен в други. Обсебен е от своите си закостенели навици и привички, и на 30-ти януари, както всяка събота от десет до един, е бил на късна закуска в «Бискит» с лице, което му е близко — изключително надарената абсолвентка Дон Кинкейд. Следователно не би могъл да е в Салем през ранния следобед, когато е било убито малкото момче.

Джони притежава забележителната способност да помни и повтаря дословно и най-незначителните детайли, а за мен е ясно, че казаното от него пред длъжностните лица е следствие от предаденото му за случая и от прочетеното във вестниците. Той, изглежда, наистина вярва, че е виновен (по причини, които в момента не съм в състояние да анализирам) и дори твърди, че «прободната рана» върху лявата му ръка е причинена от пневматичния пистолет за гвоздеи, който е използвал срещу момчето, а това вече е пълна инсинуация. Самонаранил се е; това е прободна рана от кухненски нож и една от много причини, поради които го отведохме в «Маклийн». Синът ми изглежда твърдо решен да изтърпи сурово наказание за престъпление, което не е извършил, и при начина, по който се развиват нещата, имаме всички основания да мислим, че желанието му ще бъде удовлетворено.