Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Защото ми се иска да сте наясно, че познавам Милисънт Хардисти много по-добре от вас.

Мейсън се настани по-удобно в стола и запали цигара.

— Само защото сте анализирали душевното ѝ състояние, опитвайки се да поставите диагнозата?

— Да.

— Не бива да се заблуждавате. Адвокатът прониква не по-малко в психиката и начина на мислене на клиента си от лекаря — каза Мейсън. — Освен това адвокатът е по-добре подготвен и разполага с повече инструменти, за да го постигне. Сигурно в момента няма да се съгласите с мен. Всъщност няма особено значение дали ще се съгласите или не, тъй като все още не съм успял да разговарям с Милисънт Хардисти.

Вие се опитвате да го увъртате, за да спечелите време, стараете се да ме впечатлите, да си завоювате позиция, от която сам да избирате какво да ми казвате и какво не. Ако смятате, че така ще спечелите, продължавайте по същия начин. Вероятно ще ни отнеме доста повече време, но когато приключим и двамата ще сме наясно, че вече се разбираме много по-добре. Продължете с речта си, точно както сте си я подготвили, а когато свършите, ще ви задам някои въпроси.

— Опасявам се, адвокате, че доста подценявате средствата, с който разполага един опитен лекар — засмя се домакинът. — Познавам Милисънт Хардисти много по-добре, отколкото вие бихте могли някога да я опознаете, дори и ако сте я подложили на прочутия във вашите среди кръстосан разпит.

Мейсън дръпна силно от цигарата си и с удоволствие издуха дима, без да прави какъвто и да било коментар.

Доктор Мейкън все повече започваше да действа като професионалист. Говореше с интонацията на лекар, който инструктира пациента си как да се грижи за здравето си, като в същото време пропускаше всичко, с което по собственото му мнение не би трябвало да бъде занимаван един пациент.

— Милисънт Хардисти ми стана постоянна пациентка. Имаше пълно доверие в мен. Споделяше проблемите си и така научих дори най-ревниво пазените ѝ тайни. Стараех се да ѝ помагам според възможностите си. Това е единственото, което мога да споделя с вас, без да проявя нелоялност към нея като моя пациентка. Беше отделила толкова сили и енергия, за да напредне в професията си, обръщаше внимание на сериозните неща в живота. И точно поради тази отдаденост на работата у нея се бе оформил някакъв вътрешен глад за стабилна връзка, мечтаеше си да се превърне в център на внимание на определен човек — при това не става дума за платоническо привличане, а за истинска сексуална връзка. Точно по тази причина дори не ѝ бе хрумнало да се замисли какви всъщност са мотивите на Джак Хардисти, когато той е започнал трескаво да я преследва. Но дори и да бе поставила под съмнение искреността на чувствата му, доста се съмнявам, че това наистина би я спряло. Беше твърде очарована от промяната, от това, че до нея има мъж, който се държи мило с нея, ласкае я — всъщност ухажването му съвсем не беше някакво интелектуално усилие, а по-скоро яростна емоционална дейност.