Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Имала е слабост към обици — заключи Макленън, затваряйки капака. — Мъжът, с когото се е виждала, явно не е имал обичая да купува скъпи бижута.
Джанис бръкна по-надълбоко в последното чекмедже и извади купчина снимки. По всичко личеше, че Роузи е преровила семейните албуми и си е направила личен подбор. Бяха обичайните семейни снимки — от сватбата на родителите й, снимки на Роузи и братята й на различни възрасти, различни семейни събирания през изминалите три десетилетия, няколко снимки на Роузи като бебе и други със съучениците й — децата гримасничеха пред обектива, облечени в училищните си униформи. Нямаше моментални снимки с момчета — всъщност изобщо нямаше никакви нейни снимки с мъже. Макленън прехвърли набързо купчината и прибра снимките обратно в плика.
— Хайде, Джанис, да се опитаме да открием някакво по-плодотворно занимание.
Огледа за последен път стаята, която му бе разкрила много по-малко истини за личността на Роузи Дъф, отколкото бе очаквал. Момиче, което е мечтало за по-хубав и вълнуващ живот. Доста потайно момиче, отнесло своите тайни със себе си в гроба — вероятно прикривайки успешно убиеца си.
Докато пътуваха обратно към Сейнт Андрюз, радиостанцията на Макленън започна да пука. Той се зае да върти копчетата в опит да получи по-чист сигнал. Секунди по-късно чуха високо и ясно гласа на Бърнсайд. По всичко личеше, че е развълнуван.
— Сър? Струва ми се, че открих нещо.
Алекс, Мондо и Уиърд тъкмо бяха приключили с подреждането на рафтовете в „Сейфуей“. Държаха се настрани и се надяваха, че никой няма да ги разпознае по снимката на първата страница на „Дейли Рекърд“. Купиха цял наръч вестници и тръгнаха по главната улица към кафенето, където обикновено се събираха като ученици.
— Известно ли ви е, че всеки втори човек в Шотландия чете „Дейли Рекърд?“ — попита мрачно Алекс.
— Защото останалите не могат да четат — допълни Уиърд, взирайки се в снимката, направена, когато фотографите ги изненадаха на прага. — Боже мили, вижте как изглеждаме! Отдолу спокойно би могло да пише: „Съмнителни типове, заподозрени в изнасилване и убийство“. Мислите ли, че ще се намери поне един човек, който да повярва, че не сме го сторили, след като види тази снимка?
— Не е от снимките, които ме представят в най-добра светлина — съгласи се Алекс.
— Ти си добре, поне си отзад и лицето ти почти не се вижда, а Зиги се е извърнал настрани. Затова пък ние двамата с Уиърд сме в грос и анфас — каза нацупено Мондо. — Я да видим какво има в останалите вестници.
Подобни снимки имаше и в „Скотсмън“, „Глазгоу Хералд“ и „Куриър“, за щастие поне не на първа страница. Затова пък съобщението за убийството беше на първа страница навсякъде освен в „Куриър“. Такова незначително нещо като убийство не би могло да измести борсовите курсове и малките обяви от тяхната първа страница.
Седяха, пиеха кафе и разучаваха мълчаливо статиите.
— Предполагам, че би могло да бъде и по-зле — каза Алекс.
Уиърд го изгледа невярващо.
— В какъв смисъл?
— Поне не са ни сбъркали имената. Дори фамилията на Зиги е написана правилно.
— Голям повод за радост, няма що. Е, поне не са ни нарекли директно „заподозрени“ — но това е единственото нещо в наша полза. В тези статии сме представени извънредно зле, Алекс. Сам виждаш.
— Всички наши познати вече са ги видели — поде Мондо. — Сега всички ще ни накачулят да ни разпитват. Ако това е славата, която ми е съдена, отказвам се веднага от нея.
— Всички щяха да разберат и без вестниците — подчерта Алекс. — Знаеш много добре какво представлява Къркалди. Селска психика. Хората нямат какво да им ангажира съзнанието и клюкарстват за съседите си. Точно тук новините се разпространяват и без вестник. Хубавото е, че половината ни колеги в университета живеят в Англия, така че изобщо няма да чуят за тази история. А когато се върнем след новогодишните празници, всичко вече ще се е разнесло.
— Така ли мислиш? — Уиърд затвори „Скотсмън“ с категоричен жест. — Аз пък трябва да ти кажа, че ще е най-добре всички да се молим Макленън да открие и арестува убиеца.