Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Зачуди се също дали Лидия не е получила пари по друга причина. Дали пък не е част от клетка, от терористична организация, с която е работел Морено? Дали не са се срещнали е група, която е искала да изпрати поредното изпълнено с насилие послание във финансовия център на града?
Това предположение, макар разумно според Сакс, със сигурност нямаше да е приятно за Нанс Лоръл.
С други думи, не можеш да си обективна...
Сакс се извърна и пое обратно към лимузината. Отново се настани на предната седалка, протегна се, смръщи се от болка и заби един нокът в друг. „Престани“ - нареди си. Заби нокътя малко по-дълбоко и изтри кръвта в черните си джинси.
- А след това?
- Върнах ги в хотела - отговори Фарада. - Жената слезе с него, но поеха в различни посоки. Той влезе вътре, а тя тръгна на изток.
- Прегърнаха ли се?
- Не точно. Докоснаха си бузите. И толкова. Той ми даде бакшиш, и то доста щедър, нищо че е включен в цената.
- Добре, да се връщаме в Куинс.
Той включи на скорост и се отправи на изток през натоварения трафик в часа пик. Беше към седем вечерта. Докато се движеха едва-едва, тя попита Фарада:
- Да сте усетили да го следят или да го наблюдават? Да се е почувствал напрегнат? Да се е държал подозрително или параноично?
- Хм. А, мога да кажа, че беше предпазлив. Често се озърташе. Обаче не е имал конкретни тревоги. Не е казвал например: „Червената кола ме следи“. Изглеждаше като човек, който се старае да бъде добре запознат с обстановката. Това мога да кажа. Деловите хора са такива. И мисля, че в наше време трябва да е точно така.
Сакс се почувства безсилна. Не беше научила нищо убедително за пребиваването на този човек в Ню Йорк. Сега дори имаше още повече въпроси. Въпреки това тя не успяваше да се отърси от усещането за неотложност, защото в ЗСЗ някой си Рашид беше споменат като следващата мишена.
Знаеха със сигурност, че НРОС ще го убие преди петък. И кой тогава щеше да бъде косвената жертва? Съпругата и децата му? Някой минувач?
Намираха се на моста „Уилямсбърг“, когато звънна телефонът ѝ.
- Здрасти, Фред.
- Здравей, Амелия. Слушай, има едно-две неща. Накарах нашите хора да поразузнаят, като засекат сигнали във Венецуела. Уловихме съобщение с гласа на Морено отпреди около месец. Може да има връзка. Казва: „Да, на двайсет и четвърти май, точно така... изчезва безследно. След това ще настане рай.“
Двайсет и четвърти беше след по-малко от две седмици. Да не би той да планираше някакво нападение, след което да се покрие като Бен Ладен?
- Някаква представа? - попита Сакс.
- Никаква, но продължават да проверяват.
Тя разказа на агента какво ѝ беше обяснил Фарада - че това щяло да бъде последното пътуване на Морено до Ню Йорк, и за загадъчните му срещи близо до кота нула.
- Има връзка - съгласи се Делрей. - Да, да, може да е намислил нещо противно и после да се покрие. Има логика, особено след като чуеш какво още имам да ти казвам.
- Давай - приготвя тя бележника и писалката си.
- Имаме и още един гласов капан. Десет дни преди да умре. Морено казва: „Можем ли да намерим някой да ги вдигне във въздуха?“
Стомахът на Сакс се сви. Делрей продължи:
- Според техничарите той споменава датата тринайсети май и Мексико.
Това беше преди два дни. Сакс не помнеше в Мексико да е ставал инцидент, но страната в по-голямата си част беше военна зона с толкова много свързани с наркотиците нападения и убийства, че често изобщо не ги споменаваха по американските телевизионни новини.
- Проверявам да видя дали нещо се е случило тогава. И последно - казах ти едно-две неща, но всъщност са три. Имаме сведения за пътуванията на Морено. Готова ли си?
- Слушам те.
- На втори май Морено е летял от Ню Йорк до град Мексико, може би за да планира бомбения атентат - продължи агентът. - После на следващия ден е отишъл в Никарагуа. На последващия - в Сан Хосе, Коста Рика. Останал е там няколко дни и после е летял до Бахамите на седми, където - няколко дни по-късно - се е натъкнал на точния мерник на господин Дон Брънс. - Делрей додаде: - В град Мексико и в Коста Рика е бил наблюдаван несистемно, но е бил забелязан пред американските посолства. Няма данни обаче поведението му да е намеквало за опасност, затова момчето ви не е било задържано.
- Благодаря, Фред. Много ми помогна.
- Ще продължавам да ровя, Амелия, но да знаеш, че нямам много време.