![Шадоус Фол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/8/5/shadous-fol-bg-download.jpg)
Шадоус Фол [bg]
- Автор: Грин Саймон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191522026
- Переводчик: Лидия Цекова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шадоус Фол [bg]». Краткое содержание книги:
Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност.
Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици…
Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение.
Ериксон въздъхна тихо и се огледа, без да си прави труда и този път да е крадешком. Никой от семейство Дьо Френц не бе дошъл на церемонията. Бяха изстрадали погребението му веднъж и нямаха желание да се подлагат на изпитанието втори път. Бе разговарял с тях по-рано, държаха се учтиво, но бяха категорични. Бяха се сбогували с човека, когото познаваха и не проявяваха интерес към съдбата на завърналия се от света на мъртвите, който твърдеше, че е някой друг. Един от тях бе изпратил скромен венец цветя, но на него бе изписано само фамилното име и нямаше никаква бележка, която да идентифицира изпращача. Изглеждаше малък и изгубен, самотен до надгробния камък. Нямаше други цветя. Ериксон се запита колебливо дали не трябваше и той да донесе. Бе минало доста време, откакто се наложи да присъства на погребение, и не бе достатъчно наясно с етикета. После му хрумна, че Рия също не бе донесла цветя и мисълта го успокои. Тя винаги знаеше какво е редно да се направи.
Освен тях двамата и свещеника единствените други наблюдатели бяха двама гробокопачи, застанали на почтително разстояние, подаваха си един на друг обща цигара. Говореха си тихичко, думите им се губеха в силното пеене на свещеника. Двамата бяха високи и мускулести, добре облечени, но неофициални, и според Ериксон изобщо не приличаха на гробари. Не че имаше представа как трябва да изглеждат, само смътно се досещаше, че би следвало да са облегнати на лопати. Но от такива нямаше и следа наоколо. Вероятно тези неща се държат грижливо далеч от погледа, докато си тръгнат опечалените, за да не ги разстроят. Ериксон се усмихна ехидно. Не би му попречило, ако бяха дошли и с механична копачка. Улови свещеника да го гледа изпитателно, сякаш подозираше, че шерифът не отдава подобаващо внимание. Ериксон се поизпъна, придоби официално изражение и се запита тъжно колко време оставаше до обяд.
Дерек и Клайв Мандервил, гробокопачи и общи работници в гробището Ол Соулс, и около шестима други чакаха търпеливо да свърши службата, за да се залавят с работата си. Беше студен ден, сивото мрачно небе обещаваше дъжд и суграшица по-късно през деня, но двамата знаеха, че ще се поизпотят здравата, щом веднъж започнат. Беше еднакво трудно да запълниш гроб, както и да го изкопаеш, макар че малцина оценяваха това. Доста неща в работата на гробаря бяха подценявани, както Дерек често изтъкваше пред по-малкия си брат Клайв. Този факт бе особено валиден за градове като Шадоус Фол (макар на практика да нямаше други такива), където не може да си сигурен, че човекът ще си остане където си го заровил. Правиш си труда да изкопаеш прилична дупка, полагаш ги внимателно да си почиват в мир, покриваш ги почтително и после научаваш, че са се разровили и са се измъкнали навън, а навсякъде има кал и мръсотия. Дерек смяташе, че трябва да има закон за това, на което Клайв вечно отвръщаше, че вероятно има, но не би могло да се очаква на върналите се мъртви да им пука за незначителни неудобства от рода на някакъв си закон. „Точно така“, отвръщаше Дерек, кимаше решително, сякаш току-що бе направил особено убедително изказване. Докато подаваше единствената цигара Клайв си помисли, че има моменти, в които брат му го дразни много.
— Май трябваше да изкопаем тази по-дълбока — каза Дерек, като взе цигарата, защото бе негов ред. — Може би ако сложим още половин тон пръст отгоре му, ще успеем да го задържим там долу този път.
— Няма да му навреди — отвърна Клайв.
— Нямам нищо против, но не е първият, който ми създава проблеми — каза Дерек огорчено. — Онзи Ленард Аш, и той беше от нашите. Спомняш ли си го, само преди три години беше. Много хубав махагонов ковчег със златна резба. Прекрасна изработка. Преди три години го спуснахме и заровихме и още на следващия ден го видях да се разхожда нагло из града. Някои хора просто не оценяват какво правиш за тях.
— Прав си — подкрепи го Клайв като оглеждаше Рия Фрейзиър и се питаше дали тя оценява нещата. Видът ѝ подсказваше, че може и да е така.