Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
— Кой ги е разтървал?
— Накрая Рошел влязла в кабинета — Оскар се кълне, че изчакала сума ти време, — издърпала Вали и я укротила. После извикала ченгетата, които прибрали Вали. Обвиниха я в нанасяне на телесни повреди. Тя пък заведе дело за адвокатска некомпетентност. Докато нещата се уталожат, загубихме две години и някъде към пет хиляди долара. От тогава Оскар си държи пищов в чекмеджето.
Какво ли биха си помислили онези от „Роган Ротбърг“, запита се Дейвид. Адвокати, които носят оръжие. Адвокати, които се представят за агенти от ФБР и стрелят във въздуха. Адвокати, пребивани от недоволни клиенти.
Едва не попита Уоли дали и той не е бит от клиент, но навреме си прехапа езика. Струваше му се, че знае отговора.
12
Завърнаха се към привидната безопасност на кантората около четири и половина. Принтерът бълваше лист след лист. На масата Рошел сортираше и подреждаше купчинки писма.
— Какво сте й направили на Диана Нъксхол? — изръмжа тя на Уоли.
— Нека просто да кажем, че разводът й се отлага, докато намери начин да плати на адвоката си. Защо?
— Вече три пъти се обажда по телефона, плаче и нарежда. Пита по кое време ще се приберете. Много иска да ви види.
— Добре. Това означава, че е намерила парите.
Уоли преглеждаше едно писмо от купчината на масата. Подаде листа на Дейвид, който зачете и още първото изречение го грабна: Пазете се от „Крейокс“!
— Хайде сега да подписваме — каза Уоли. — Искам да заминат днес следобед. Времето не чака.
Писмата бяха отпечатани върху бланки на „Финли и Фиг“ с подател Уолис Т. Фиг, адвокат и юридически съветник. След името му в края на текста имаше място само за един подпис.
— А аз какво да правя? — попита Дейвид.
— Започвай да ме подписваш — отвърна Уоли.
— Моля?
— Започвай да ме подписваш. Да не мислиш, че сам ще сложа три хиляди подписа?
— Значи искаш да ти фалшифицирам подписа?
— Не, упълномощавам те да ме подпишеш на тези писма — изрече Уоли бавно и отчетливо, сякаш говореше с идиот. После погледна Рошел. — И вие също.
— Вече подписах сто — каза тя, докато подаваше още едно писмо на Дейвид. — Вижте този подпис. И първокласник би се справил по-добре.
Имаше право. Подписът представляваше някаква небрежна драскулка с вълниста извивка в началото, която навярно трябваше да е „У“, а после рязък скок нагоре за „Т“ или „Ф“. Дейвид взе едно писмо, току-що подписано от Уоли, и го сравни с фалшификацията на Рошел. Донякъде си приличаха, но и двата варианта бяха нечетливи и неразгадаеми.
— Да, много е зле — съгласи се Дейвид.
— Няма значение какво ще надраскаш, така или иначе никой не може да го разчете — добави Рошел.
— Аз пък мисля, че изглежда много внушително — заяви Уоли, подписвайки със замах. — Хайде сега да се хванем на работа, а?
Дейвид седна и започна да експериментира с драскулката. Рошел сгъваше писмата, пъхаше ги в пликове и лепеше марки. След няколко минути Дейвид попита:
— Кои са тия Хора?
— Наши клиенти от базата данни — отговори Уоли с нескрита гордост. — Над три хиляди имена.
— От колко време насам?
— Около двайсет години — каза Рошел.
— Значи за някои от тия хора нямате информация от много години, прав ли съм?
— Така е — съгласи се тя. — Някои вероятно са мъртви, други са се преселили. Мнозина няма да се зарадват, като получат писмо от „Финли и Фиг“.
— Ако са мъртви, дано да е от „Крейокс“ — изтърси Уоли и избухна в гръмогласен смях.
Дейвид и Рошел не видяха в това нищо смешно. За няколко минути настана мълчание. Дейвид си мислеше за стаичката горе и колко ще трябва да работи по нея. Рошел гледаше часовника в очакване да стане пет. Уоли радостно хвърляше мрежата си за нови клиенти.
— Каква реакция очакваш? — попита Дейвид.
Рошел извъртя очи към тавана, сякаш искаше да каже: „Никаква.“
Уоли спря за момент и разтръска изтръпналата си десница.
— Страхотен въпрос — призна той, после се почеса по брадата и погледна нагоре, като че никой друг не би могъл да отговори на толкова сложен въпрос. — Да приемем, че един процент от възрастното население в тази страна взема „Крейокс“. И така…